3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
С. 21.06. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 1736/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адв. Д. П. срещу въззивно решение № 374 от 21.07.2010 г. по гр. дело № 561/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 122 от 1.04.2010 г. по гр.д. № 236/2010 г. на Велинградския районен съд в частта, с която са уважени предявените от Д. С. П. срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове за отмяна на дисциплинарното уволнение, наложено със заповед № С-172 от 13.07.2010 г. и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 2800 лв., ведно със законната лихва.
В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос: относно приложното поле на чл.146 във вр. с чл.147, ал.1 ГПК, предвид императивната забрана на чл.159, ал.1 ГПК да се приемат несвоевременни искания за допускане на доказателства. Поддържа се, че в частта с която искът с правно основание чл.225, ал.2 ГПК е уважен, решението е недопустимо. Представени са съдебни решение по приложението на чл.225, ал.1 КТ.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответника Д. С. П..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ Пазарджишкият окръжен съд е приел, че дисциплинарното уволнение е незаконно, тъй като жалбоподателя не е доказал допуснато от ищеца дисциплинарно нарушения по чл.190, ал.1, т.2 КТ, изразяващо се в безпричинно неявяване на работа в периода 19 -26 юни 2009 г. Приел е за установено от показанията на св. П., че за посочения период от време ищецът бил готов да престира труд, съгласно трудовото правоотношение с работодателя, но му бил отнет достъпа до работното място, тъй като му било наредено от служители на дружеството да не идва на работа в магазина, където обичайно полагал труда си, както и че магазина бил заключен. Искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ е уважен за сумата 2 800 лв., по съображения, че обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение се дължи не за целия период, а за срок от четири месеца включващ периода 13.07.2009 г. до 16.09.2009 г., тъй като след тази дата ищецът е бил ангажиран по друго трудово правоотношение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос. В писмения отговор по чл.131 ГПК жалбоподателят- ответник по исковете е оспорил твърдението на ищеца за недопускането му до работа и за установяване на обстоятелството, че в посочения в заповедта за дисциплинарно уволнение период ищецът безпричинно не се е явявал на работа е поискал допускане до разпит на двама свидетели. С оглед на това на ищеца е дадена възможност в първото по делото съдебно заседание да ангажира доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, като в проведеното на 6.04.2010 г. съдебно заседание е допуснат св. П.. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос съответства на вложеното в посочените процесуални норми съдържание.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която искът с правно основание чл.225, ал.1 ГПК е уважен за сумата 2 800 лв. Поддържаното от жалбоподателя становище, че решението в тази част е недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по непредявен иск с правно основание чл.225, ал.2 КТ, вместо по чл.225, ал.1 КТ е неоснователно. Съдът се е произнесъл по предявения от Д. П. иск с правно основание чл.225, ал.1 КТ като е уважил частично същия за периода 13.07.2009 г. до 16.ХІ.2009 г., а не за целия шестмесечен период след датата на незаконното уволнение, тъй като по делото е установено, че след.16.ХІ.2009 г. ищецът е полагал труд по друго трудово правоотношение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 374 от 21.07.2010 г. по гр. дело № 561/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: