О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
София, 24.10. 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №165/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Л. Д. като майка и законен представител на малолетната А. Красен А., срещу решение №269 от 2.11.2015г., постановено по в.т.д. №196/2015г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено като делото бъде върнато на въззивния съд за постановяване на решение по съществото на спора. Твърди се, че предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК е допустим, тъй като за ищцата е бил налице правен интерес за водене на делото към датата на предявяване на иска.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил закона относно преценката за това, кога е необходимо наличието на правен интерес за ищеца от водене на делото. Без да се поставя конкретен правен въпрос, се излагат аргументи в подкрепа на тезата, че отпадането на правния интерес в хода на делото не е основание същото да бъде прекратено като се сочи, че „описаните основания са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което е касационно основание по реда на чл.280 ал.1 т.3 ГПК”.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №80/28.04.2015г., постановено по т.д.№77/2014г. по описа на Окръжен съд–Габрово, е отхвърлен предявеният от М. Л. Д., действаща като законен представител на малолетната А. Красен А., против [фирма] иск за установяване, че по договора за жилищен и ипотечен кредит от 22.02.2008г. между Красен Г. А., починал на 29.10.2010г. и [фирма], А. А. не дължи сумата 33 650 лв. – стойността на имуществото на Красен А., прието под опис от неговата наследница А. А..
С обжалваното решение въззивният състав от Великотърновски апелативен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Съдът е посочил, че с Решение №149/20.07.2015г. по т.д.№3/2015г. на Окръжен съд – Габрово, е бил отхвърлен иска на [фирма] против А. А. за заплащане на остатъка от задължението по договор за жилищен и ипотечен кредит от 22.02.2008г. между Красен Г. А. и [фирма]. В решението е отразено, че в производството по т.д.№3/2015г. на Окръжен съд – Габрово представителят на А. А. е направил възраженията за приемане на наследството под опис, както и за погасяване на задълженията по договора за кредит до размера, визиран в чл.60 ал.2 ЗН с извършените плащания общо в размер на 45 692.94 лв.
Позовавайки се на задължението на ответницата по образуваното т.д.№3/2015г. на Окръжен съд – Габрово да изчерпи всички възражения във връзка с дължимостта на претендираните суми по договора и на преклузията за навеждането на възражения в друг процес, въззивният състав е стигнал до извода, че предявяването на същите възражения в производството по образуваното т.д.№77/2014г. на Окръжен съд–Габрово, е недопустимо. Според съда А. А. е получила целената защита за установяване недължимост на вземането по договора за кредит, поради което за нея вече няма правен интерес от разглеждането на самостоятелен установителен иск за същите обстоятелства. На таза база въззивният съд е приел, че искът, предмет на въззивното производство, е недопустим, което обуславя обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение на основание чл.270 ал.3 ГПК и прекратяване на въззивното производство.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда служебно от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК факти и обстоятелства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК пълномощникът на касаторката твърди, че въззивният състав неправилно е приложил закона относно преценката за това, кога е необходимо наличието на правен интерес за ищеца от водене на делото, което според него е касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, без обаче да формулира конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Твърдението в изложението, че отпадането на правния интерес в хода на делото не е основание за прекратяване на производството, не представлява въпрос, а правно становище на касатора. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Дори да се приеме, че в становището на касатора има косвено зададен въпрос относно значението на наличието на правен интерес към датата на завеждане на иска за допустимостта на иска, този въпрос също не е значим по см. на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация, тъй като в него не са отчетени конкретните съображения на съда, обосновали извода за липсата на правен интерес от продължаване на производството. Отделно следва да се има предвид, че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са изложени аргументи в подкрепа на тезата, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №269 от 2.11.2015г., постановено по в.т.д. №196/2015г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :