3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
София, 24.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2775/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Х. Г. К., чрез адв. Р. С., против решение № 21 от 14. 03. 2016 г. по гр. д. № 32/2016 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 489 от 23. 11. 2015 г. по гр. д. № 848/2015 г. на Бургаския окръжен съд, с което е уважен предявеният от Т. С. К. против Х. Г. К. иск с правно основание чл. 422 ГПК. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба Т. С. К. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното решение на апелативния съд е потвърдено първоинстанционно решение на окръжен съд, с което, на осн. чл. 422 ГПК, е признато за установено между страните по делото, че Т. С. К. има вземане към Х. Г. К. за сумата 40000 лв., произтичащо от нотариално заверен договор за заем рег. № 14449 от 17. 11. 2009 г. и анекс към него от 12. 11. 2012 г., въз основа на който е издадена, на осн. чл. 417, т. 3 ГПК, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 190 от 23. 01. 2015 г. по ч. гр. д. № 127/2015 г. на БРС.
За да постанови този резултат съдът е приел, че страните са сключили валиден договор за заем по чл. 240 ЗЗД, по силата на който ищецът Т. С. К. се е задължил да предостави и е предоставил на Х. Г. К., на заем, сумата 40000 лв., която последният се е задължил да върне. Приел е за неоснователно възражението за нищожност на договора поради липса на реално предаване на предоставената на заем сума, като е съобразил изявлението на заемополучателя в анекс от 12. 12. 2012 г. към договора за заем от 17. 11. 2009 г., с което се признава факта, че сумата 40000 лева е предадена от заемодателя на заемателя при подписване на договора, както и заключението на съдебно-графическата експертиза на вещото лице Щ. Н. от 23. 10. 15 г., установяващо полагане на подписа за заемодател върху анекса от заемополучателя Х. К.. Приел е, че поради невръщане на заетата сума в рамките на първоначално уговорения и продължения с анекса срок, вземането на заемодателя не е погасено чрез плащане.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани правни въпроси, с твърдения за решаването им в противоречие със задължителна практика на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросите засягат проблеми, свързани с характера на договора за заем /дали същият е реален или консенсуален/, дали предаването на сумата по договор за паричен заем е елемент от фактическия състав, пораждащ облигационното правоотношение и дали доказване предаването на дадената на заем сума е необходимо условие за уважаване на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Въпросите са включени в предмета на делото, обусловили са правните изводи на съда, но не са решени в противоречие с посочените от жалбоподателя решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 142 от 27. 04. 2015 г. по гр. д. № 5917/2014 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 378 от 30. 12. 2014 г. по гр. д. № 3020/2014 г. на ВКС. В цитираните решения е прието, че за да има договор за заем, трябва да има реално предаване на предоставената сума, че тежестта за доказване на този факт е на страната, която основава претенциите си на договора за заем, както и че признанието на неизгодни за признаващата страна факти следва да се съобрази от съда при постановяване на решението. В този смисъл са и изводите на състава на въззивния съд в обжалваното решение – прието е, че договорът за заем е реален и се счита за сключен от момента на предаване на заетата сума, че тежестта за установяване твърдението за предаване на заетата сума е на заемодателя и, че същото е доказано – чрез съдържащото се в анекса към договора изявление на заемополучателя за предаване на процесната сума в деня на подписване на договора за заем.
С оглед на горното, не би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване, което би позволило извършване на преценка на правилността на въззивното решение.
Ответната страна по касационната жалба не претендира деловодни разноски за настоящата инстанция, нито има данни такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21 от 14. 03. 2016 г. по гр. д. № 32/2016 г. на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: