О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
София, 31.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2219 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на К. Б. К. чрез адвокат К. С. от САК срещу решение № 1083/14.02.2019 г. по бр.д. № 7937/2017 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 27.02.2017 г. по гр.д. № 81014/2015 г. на Софийски районен съд, 117-ти състав в частта, в която родителските права по отношение на детето Е. К. К. са предоставени на майката С. С. А., определено е местоживеенето на детето при нея и в частта, с която се отменя решението по гр. д. № 81014/2015 г. на Софийски районен съд, като е определен режим на лични отношения на бащата К. Б. К., с малолетната Е. К. К..
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1/„Задължен ли е съдът в производство по съдебна администрация на спор за родителски права да подложи на съвкупен анализ релевантните обстоятелства“ 2/ „Влизат ли в съвкупността от релевантни обстоятелства, които съдът следва да цени при възлагане упражняването на родителските права, отношенията между детето, чиито родители спорят за това, и еднокръвните му братя и сестри“ 3/„Съществува ли ограничение за съда при определяне на режима на лични контакти между детето и неотглеждащия го родител и допустим ли е режим в равни периоди за двамата родители, когато такъв режим е установен извънсъдебно и прилаган в продължителен период от време“. Според касатора, първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика на ВКС в ППВС № 1/12.11.1974 г., а останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
От С. С. А. не е постъпил писмен отговор.
За да постанови решението, въззивният съд приема, че при съвкупна преценка на събраните доказателства, социалните доклади и обясненията на родителите, родителските права на малолетното дете следва да бъдат предоставени на майката, тъй като липсва споразумение за упражняването на родителските права, а съгласно указанията в т.2 на ТР № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ВКС, ОСГК, разпоредбата на чл.59, ал.2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не е постигнато споразумение между тях. Съобразявайки заключението на вещото лице, съдът е възприел изводите на първоинстанционния съд, че двамата родители се отличават с отлични родителски качества, но с оглед възрастта и пола на детето е по-подходящо Е. да бъде отглеждана от майката, на която е предоставил родителските права, като е определил по-разширен режим на лични контакти с бащата на детето, отчитайки силната емоционална връзка с него и двамата й братя.
При тези мотиви, поставеният въпрос за задължението на съда при спор за родителските права да прецени всички релевантни обстоятелства, като обсъди доводите и възраженията на двете страни, обуславя изхода на делото, но е разрешен в съответствие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обобщена в Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленум на ВС, чиито задължителни разрешения са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд /напр. решение № 152/18.06.2012 г. по гр.д. № 1066/2011 г., III г.о., решение № 54/16.02.2015 г. по гр.д. № 5475/2014 г., IV г.о., решение № 162/27.07.2015 г. по гр.д. № 7228/2014 г. ІІІ г.о., решение № 334/06.01.2016 г. по гр.д. № 2202/2015 г. IV г.о., решение № 110/22.05.2018 г. по гр.д. № 327/2018 г. на IV г.о./, с които се приема еднозначно, че при решаване на спор за родителски права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа не на отделните обстоятелства, а в тяхната съвкупност. По тълкувателен път са посочени примерно критериите, които следва да се вземат предвид при изследване „най-добрия интерес на детето“ по смисъла на пар.1, т.5 от ДР на ЗЗакрД, като може съдът да вземе в предвид и други обстоятелства, за да мотивира крайния си извод – при кого да живее детето и кой следва да упражнява родителските права. В този смисъл, съдебната практика на Върховния касационен съд приема, че с оглед особеностите на конкретния случай, при постановяване на решението съдът следва да посочи не само защо е предпочетен единия родител да упражнява родителските права, но и има ли други обстоятелства, които налагат детето да остане при него (например поведението и моралният облик на другия родител).
В случая, съдът е разрешил спора за родителски права, единствено с оглед интереса на малолетната Е. – обсъдени са всички обстоятелства от значение за изхода на делото, включително емоционалната връзка с нейния баща и братя, съобразявайки указанията в цитираното ППВС № 1/1974 г., че когато има равенство между двамата родители по останалите критерии, майката е поначало по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол, които са на ниска възраст, с оглед на което не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По отношение на втория повдигнат въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като формулираният в изложението към касационната жалба въпрос не покрива изискванията за правен въпрос като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК, а отговорът му е поставен в контекста на въведения от касатора довод, че отношенията на малолетното дете с еднокръвните й братя е било взето предвид от съда само във връзка с определянето на режима на лични контакти, но не и при разрешаване на въпроса на кого да се предостави отглеждането и възпитанието на детето. Поставеният въпрос за преценката на съда за релевантните по спора факти, които задължително следва да бъдат обсъдени преди вземане на решение за родителските права, по своята същност представлява оплакване срещу правните изводи на въззивния съд, във връзка с установените фактически обстоятелства /касационно основание по чл.281, т.3 ГПК/, по което касационната инстанция следва да се произнесе само ако бъде допуснато касационно обжалване. Преценката на съда на кого от родителите да бъде предоставено упражняването на родителските права се извършва с оглед особеностите на всеки отделен случай, въз основа на конкретно събраните по делото доказателства и установените с тях обстоятелства, обосноваващи интереса на детето, т.е. въпросът е свързан с правилността на изводите на съда, които не могат да бъдат предмет на проверка в производството по селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК и в този смисъл не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Третият формулиран въпрос във връзка с правомощията на съда при решаване на спор за родителските права и допустимостта за съвместното им упражняване от двамата родители не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради следното: Съгласно т.2 на ТР № 1/03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ВКС, ОСГТК, се приема, че разпоредбата чл.59, ал.2 СК следва да се прилага само в случаите на развод между родителите, когато те не могат да постигнат споразумение относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските права спрямо тях, доколкото законът изисква, че следва да бъде предпочетен един от родителите, при когото детето да живее, който да поеме основната грижа за неговото отглеждане и възпитание. В същия смисъл е установената задължителна съдебна практика на ВС и ВКС – упражняването на родителските права се предоставя от съда на единия от съпрузите, като под упражняване на родителски права се има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата“, с което съдът изпълнява социалната си функция да предостави адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца, с оглед запазването на висшите им интереси.
Касаторът не е обосновал хипотезата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а след като съществуващата съдебна практика е уеднаквена и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона във връзка с исковете за упражняване на родителските права не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1083 от 14.02.2019 г. по бр.д. № 7937/2017 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.