2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 784
С., 05,11,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 5 ноемврп две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
ч. т. дело № 3097 /2014 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. К. от [населено място], общ.П., против определение № 1843/17.07.14 г. по гр.д. № 1550/14 г. на САС, с което е оставено без уважение искането й за изменение на решението в частта за разноските.
Ответното АД е подало отговор, че частната жалба е неоснователна.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По искането на ищцата-жалбоподател, с обжалваното определение е прието, че след като е потвърдено изцяло първоинстанционното решение, поради неоснователност и на двете въззивни жалби, никоя от страните няма право на разноски. Обжалваемият интерес за всяка от страните се формира не само от размера на претенцията по собствената въззивна жалба, но и от размера на претенцията по противната жалба, срещу която страната се е защитавала. Така общия за всяка страна обжалваем интерес се формира от интереса от защита на собствената и срещу противната жалба-чл.78,ал.1 и 3 ГПК. Съдът изрично е посочил, че не споделя опр. по ч.т.д.762/14 на І т.о.
Частният жалбоподател се позовава точно на това опр., с което е прието, че в тази хипотеза въззивното решение е постановено в полза на всяка от страните за тази част от спорното право, която е предмет на неуважената част на др.страна. Пропорционално на тази част се определя размера на дължимите разноски.
Настоящият състав на ВКС-І т.о., в конкретния казус при две въззивни жалби на насрещните страни, които не са уважени, приема обжалваното определение за правилно. Това е така, защото справедливото възмездяване за разноски следва да бъде съобразено с изхода на спора, а не с оглед разликата в размера на индивидуално договорените възнаграждения за защита от адвокат.
По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава определение № 1843/17.07.14 г. по гр.д. № 1550/14 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: