О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
гр.София, 08.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 5763/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Д. В. срещу определение на Софийски градски съд № 8420 от 17.04.2015 г. по ч.гр.д.№ 2373/ 2015 г., с което, след като е отменено определение на Софийски районен съд от 13.10.2014 г. по гр.д.№ 17998/ 2007 г., е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на определение на Софийски районен съд от 20.05.2014 г. по гр.д.№ 17998/ 2007 г. в частта за разноските чрез осъждане на Е. Г. Д. да заплати на Г. Д. В. сумата 500 лв.
Жалбоподателят поддържа наличие на основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол по процесуалноправните въпроси в какви хипотези съдът може да откаже присъждане на направени разноски по делото на правоимащата страна по съображения за злоупотреба с правото да претендира такива; съставлява ли такава злоупотреба сключването на договор за правна защита и съдействие и плащане на възнаграждение по него след подаване на молба от другата страна за отказ от иска, неправилно квалифицирана от съда като такава за оттегляне; съставлява ли злоупотреба с право използването на институтите на оттегляне и отказ от иска от ищеца, ако са използвани недобросъвестно за подържане на висящността на процеса. По същество оспорва изводите на въззивния съд, че като ответник по делото не е имал право на разноски, тъй като е извършил такива едва след като му е връчен препис от молба на ищеца за отказ от иска. Поддържа, че първата инстанция квалифицирала тази молба като оттегляне на иска и поискала становището му съгласен ли е да се прекрати делото и именно това е наложило ползването на адвокатска защита. Моли определението, с което е отказано присъждане на направените разходи за тази защита, да бъде допуснато до касационен контрол и да бъде отменено, като първоинстанционното определение бъде изменено в частта за разноските.
Ответната по частната жалба страна, Е. Г. Д., не взема становище.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалваното въззивно определение до касационен контрол.
Гр.д.№ 17998/ 2007 г. на Софийски районен съд е образувано въз основа на подадена от Е. Г. Д. искова молба срещу Г. Д. В., предявен е ревандикационен иск. След проведено първо съдебно заседание по делото производството е било спряно до приключване с влязъл в сила акт на друг, преюдициален правен спор. След като са отпаднали основанията за спиране, производството е възобновено и са проведени две съдебни заседания, след което, на 19.03.2014 г., процесуалният представител на ищцата е депозирал молба, с която заявява отказ от иска. Първоинстанционният съд разпоредил препис от молбата да се връчи на ответника, който да заяви дали е съгласен с „оттеглянето на исковете”. Г. В. получил съобщение с тези указания и препис от молбата на ищцата на 07.04.2014 г. На 28.04.2014 г. той упълномощил адвокат и сключил с него договор за правна защита и съдействие, по който заплатил 500 лв адвокатско възнаграждение. В проведеното на 20.05.2014 г. съдебно заседание по делото първоинстанционният съд ревизирал становището си по съдържанието на молбата на ищцата, счел, че с нея е заявен отказ от иска и прекратил производството по делото. Искането на ищеца за допълване на това определение в частта за разноските, като Е. Г. бъде осъдена да му заплати сумата 500 лв, разходвана за адвокатско възнаграждение по делото, е отхвърлено с обжалваното в настоящето производство определение по съображения, че извършването на разхода след запознаване с молбата за отказ от иска, е злоупотреба с право.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, формулираният от касатора процесуалноправен въпрос съставлява ли злоупотреба с право използването на институтите на оттегляне и отказ от иска от ищеца, ако са използвани недобросъвестно за подържане на висящността на процеса, не обуславя обжалвания акт. Съдът е отказал да допълни прекратителното определение в частта за разноските не защото поведението на ищеца съставлява злоупотреба с право, а защото действията на ответника следва да се квалифицират като такава злоупотреба. Към правните разрешения на въззивния съд въпросът за поведението на ищеца няма отношение и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Останалите повдигнати процесуалноправни въпроси са обуславящи, но нямат претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По прилагането на института за злоупотреба с процесуални права е установена непротиворечива практика, ненуждаеща се от осъвременяване или промяна, което изключва хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Такава злоупотреба е налице, когато предоставените на страните права за осъществяване на правото им на защита се използват не с тази цел, а с цел да се навреди другиму или в ущърб на обществения интерес. Установената практика е съобразена при постановяване на обжалваното определение, тъй като извършването на разходи за процесуално представителство по дело, по което ищецът е направил отказ от иска и след като ответникът е узнал за този отказ, може да бъде квалифицирано като злоупотреба с процесуални права.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд № 8420 от 17.04.2015 г. по ч.гр.д.№ 2373/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: