4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
София, 09.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 578/2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.В.К. – пълномощник на Ц. К. Ф. и Д. К. Ф. срещу решение № 636 от 25.11.2009 г. по в.гр.д. Nо 789/09 г. по описа на Окръжен съд – Плевен,с което е отхвърлен предявеният от касаторите иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване се сочи ,че съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси,решавани нееднозначно от съдилищата и в противоречие с практиката на ВКС,а именно:предмета на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ в хипотезата,в която субектът на правото на собственост към момента на създаване на ТКЗС е различен от физическото лице,придобило по валиден придобивен способ след масовизацията правото на собствено;подлежат ли на възстановяване земите,които след масовизацията третите лица са придобили чрез валидна правна сделка;имат ли вещно-правни последици делбите на съсобствена земеделска земя,придобита по наследство,осъществени след масовизацията на земята.Представят два броя решения на ВКС и влязло в сила решение на Плевенски районен съд по идентичен казус.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че съдебната делба извършена между наследниците на П. К. и Д. Ф. през 1954 год.,по силата на която наследодателят на ищците – касатори К. Ф. е получил в дял определени земеделски земи е извършена след включването на делбените имоти в ТКЗС и съгласно действащата към този момент разпоредба на чл.71 ЗН не се образуват дялове с реални парцели при делба на земи,внесени в ТКЗС.
Касаторите не са обосновали конкретните основания за допускане на касационно обжалване,въпреки,че са формулирали въпроси,а са посочили бланкетно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК. Аргументите и доводите в изложението , изразяващи се в необсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства,довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение фактически са пороци,отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК,но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК и би следвало да са част от съдържанието на самата касационно жалба по чл.284 ал.1 ГПК във вр.чл.281 ГПК.
Доколкото обаче се позовават на влезли в сила съдебни актове – решения на ВКС следва да се прецени дали е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение не противоречи на представените,макар и при друга фактическа обстановка.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Основанието по т.1 на посочената разпоредба е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай обжалваното решение е съобразено с константната практика на ВКС/ТР№ 1/97 год./,съгласно която при спор за материално право относно имот,подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ,ищецът е този който следва да докаже правото си на собственост,респ.на своя наследодател,към момента на обобществяване на имота.Съобразена е и практиката относно разпоредбата на чл.71 ЗН действаща към момента на съдебната делба,съгласно която тя няма вещнотранслативен ефект по отношение на конкретните наследствени имоти поставени в дял на съделител.По поставените въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, а съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.За пълното следва да бъде посочено,че касаторите не са изложили никакви доводи в посочените насоки за да е налице основанието по т.3. Освен това доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 636 от 25.11.2009 г. по в.гр.д. Nо 789/09 г. по описа на Окръжен съд – Плевен .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :