ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 785
София, 10.11.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2722 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Бл.Б. като процесуален представител на А. М. М. от [населено място] срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд /ПОС/ от 22.ІІІ.2016г. по гр.д. № 21/2016г.
Ответницата по касационната жалба С. А. М. от [населено място], [община], в отговора си по реда на чл.287 ал.1ГПК чрез адвокат Б.К. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба С. С. И. от [населено място], [община], не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение ПОС е потвърдил решението на Пернишкия РС от 16.Х.2015г. по гр.д № 3706/2014г., с което са отхвърлени предявените от А. М. М. срещу С. А. М. и С. С. И. искове за унищожаване на основание чл.31 ЗЗД на нотариално заверено пълномощно, дадено на ищеца от съпругата му Л. Ст.М. на 18.VІІІ.2005г., послужило за сключване на договор за покупко-продажба на 1/6 ид.част от недвижим имот, подробно описан, предмет на нот.акт № 61/2005г., поправен с нот.акт № 60/2005г.
Въззивният съд е приел за установено въз основа на представените по делото доказателства /писмени, гласни и съдебно-медицинска експертиза/, че към момента на сключване на едностранната упълномощителна сделка Л. М., починала на 10.ІХ.2005г., се е намирала в състояние, което не й е позволявало да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи, да се грижи за интересите си и да сключва сделки, поради напреднал дементен процес с тежък психоорганичен упадък. С оглед на това е направен извод, че са налице предпоставките по чл.31 ЗЗД за основателност на предявените искове. Като основателно, обаче, е оценено и приетото за своевременно заявено от ответниците още с отговора им на исковата молба възражение за погасяването на исковете по давност. Тригодишният давностен срок по чл.32 ЗЗД е започнал да тече от деня на упълномощаването 18.VІІІ.2005г., а исковете са предявени на 04.VІ.2014г., т.е. много след изтичането му.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на така постановеното решение не следва да бъде допускано поради липса на предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за това.
В изложението и в касационната си жалба /които по същество са идентични по съдържание/ касаторът е поставил един въпрос – за задължението на съда да обсъди с необходимата задълбоченост и прецизност събраните по делото писмени и гласни доказателства /съдът подходил спрямо доказателствения материал избирателно, като не обсъдил всички доказателства, както и доводите и възраженията му, наведени в съдебно заседание и в писмената защита/ в противоречие с практиката на ВКС. Така поставеният въпрос е бланкетен, тъй като не съдържа конкретните необсъдени или обсъдени без необходимата задълбоченост доказателства, което препятства преценката от касационния съд относно значението на въпроса за изхода на спора по делото. Следва да се посочи още, че в проведеното пред въззивния съд единствено открито съдебно заседание не са присъствали нито касаторът, нито процесуалния му представител адв.Б., а съдържанието на представената от последната в деня на заседанието писмена защита по същество е идентично с двете наведени във въззивната жалба оплаквания, по основното от които /че ответниците не са заявили пред първоинстанционния съд възражение за давност/ въззивният съд се е произнесъл с атакуваното решение. Непроизнасянето по оплакването за необоснованост /поради липса на доказателства/ на извода на първоинстанционния съд, че ищецът сам се поставил в положението, от което възникнал настоящия спор, извършвайки правни действия от името на упълномощителката, след като е знаел за заболяването на съпругата си, е без значение за изхода на делото с оглед формирания решаващ извод по приложението на чл.32 ЗЗД.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 550лв. направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 19.V.2016г.изготвянето от адв. Св.А. на отговор по касационната жалба /по договор за правна защита и съдействие от 08.Х.2015г./.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд, ГК, № 97/22.ІІІ.2016г. по гр.д № 21/2016г.
ОСЪЖДА А. М. М. от [населено място] да заплати на С. А. М. от [населено място], [община], 550лв. разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: