5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
гр. София, 11.11.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 669 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. А. Ч. от гр. Р. срещу разпореждане № 1450, 1451 от 13.05.2010г. по в. гр. дело № 112/2010г. на Р. окръжен съд, гражданска колегия, с което са върнати подадените частни жалби с вх. № 2587/22.03.2010г. и вх. № 2705/25.03.2010г. против протоколно определение от 23.02.2010г. по в. гр. дело № 112/2010г. на Р. окръжен съд, с което е обезсилено постановеното по гр. дело № 5356/2007Г. на Р. районен съд решение № 155/10.12.2009г., производството по в. гр. дело № 112/2010г. на Р. окръжен съд е прекратено и ищецът Г. А. Ч. е осъден да заплати на ответниците Д. Николов Д. и Й. Н. И. сумата общо в размер на 503 лв. – разноски по делото и на ответниците Й. В. Й. и Н. Г. Й. разноски за двете производства общо в размер 1 300 лв.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и моли същото да бъде отменено и частните жалби да бъдат разгледани по същество. Поддържа становище, че съдът не се е произнесъл по направените искания в. т. 1 и т. 2, представляващи жалба и молба за изменение на решението в частта му за разноските. Релевира доводи, че до извършване на поправката на протокола във връзка с подадена молба вх. № XXXXIV Г-8/01.03.2010г. срокове не текат. Не е съобразено обстоятелството, че съдът е отразил върху жалбата, че същата е подадена в срок и е определил внасяне на държавна такса в размер 15 лв. Частният жалбоподател релевира доводи за приложение на чл. 38 ГПК /отм./, поради това, че съдът е определил по-дълъг срок. Поддържа становище, че с частна жалба вх. № 2705/25.03.2010г. се уточнява подадената преди това частна жалба вх. № 2587/22.03.2010г. Незаконосъобразно решаващият съдебен състав не е разгледал и обсъдил т. 2 и т. 3 от жалбите, представляващи молба за изменение на решението в частта му за разноските на основание чл. 194, ал. 4 ГПК /отм./, подадена в двумесечен срок, който изтича на 23.04.2010г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Р. окръжен съд е върнал подадените от Г. А. Ч. частни жалби с вх. № 2587/22.03.2010г. и вх. № 2705/25.03.2010г. против протоколно определение от 23.02.2010г. по в. гр. дело № 112/2010г. на Р. окръжен съд като просрочени. Приел е, че едноседмичният срок е започнал да тече от датата на съдебното заседание, на което ищецът – частен жалбоподател е присъствал, т. е. от 23.02.2010г., и тъй като частната жалба е подадена на 22.03.2010г. е направил извод, че същата е просрочена. По същите съображения Р. окръжен съд е констатирал подаването след срока и на частна жалба с вх. № 2705/25.03.2010г.
Обжалваното разпореждане за връщане на частните жалби против протоколно определение от 23.02.2010г. по в. гр. дело № 112/2010г. на Р. окръжен съд е правилно. Разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. второ ГПК /отм./ урежда, че срокът за обжалване на определението, постановено в съдебно заседание, на което страната е присъствала, започва да тече от датата на заседанието. В настоящия случай решението на Р. районен съд е обезсилено и производството пред въззивната инстанция е прекратено с определение, постановено в открито съдебно заседание на 23.02.2010г., на което ищецът е присъствал лично, поради което законосъобразно Р. окръжен съд е констатирал, че срокът за обжалване на посоченото определение е започнал да тече от 23.02.2010г.
Неоснователен е доводът за приложение на чл. 38 ГПК /отм./ поради определения от съда по-дълъг срок. Разпоредбата на чл. 38 ГПК /отм./ намира приложение в хипотезата, когато съдът по погрешка определи по-дълъг срок от установения в закона, т. е. ако Р. окръжен съд в определението в съдебно заседание на 23.02.2010г. беше определил срок за обжалване по-дълъг от визирания в чл. 214, ал. 1 ГПК /отм./, напр. едномесечен срок. В настоящия случай съдът е посочил седмичен срок за обжалване на определение за обезсилване на решението и прекратяване на производството, поради което се налага извод, че срокът е изтекъл на 02.03.2010г.
Отразяването от съда при първоначалната проверка на редовността на частна жалба вх. № 2587/22.03.2010г., че същата е подадена в срок, и разпореждането за внасяне на държавна такса в размер 15 лв. не санират порока. Съдът е длъжен по всяко време служебно да следи за редовността на частната жалба, включително и непосредствено преди изпращането й на въззивната инстанция и да упражни правомощията си по чл. 214, ал. 2 във връзка с чл. 200, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./, аналогични на чл. 275, ал. 2 във връзка с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че до извършване на поправката на протокола във връзка с подадена молба вх. № XXXXIV Г-8/01.03.2010г. срокове не текат. Изтичането на срока може да бъде отложено във времето, ако настъпи юридически факт, с чиито правни последици законът свързва спиране на срока. Разпоредбата на чл. 126 ГПК не съдържа регламентация за спиране на започнали да текат процесуални срокове при подаване на молба за поправка на протокола. Съгласно чл. 35 ГПК /отм./ при спиране на производството спират се и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове, като в този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството. В настоящия случай производството пред Р. окръжен съд не е било спряно, поради което не е налице хипотезата на посочената разпоредба.
Относно изложения в настоящата частна жалба довод, че неправилно Р. окръжен съд не е разгледал и обсъдил т. 1, 2 и 3 от жалбите, представляващи в тази част молба за изменение на определението в частта му за разноските на основание чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./, настоящият съдебен състав счита, че е неоснователен. В частни жалби с вх. № 2587/22.03.2010г. и вх. № 2705/25.03.2010г. са изложени съображения за неправилност на определението поради необсъждане на възражението на ищеца относно искането на ответниците за присъждане на разноски, неправилно определяне на разноските поради това, че не са поискани по съответния ред – няма опис, не са съобразени с участието на защитника и са завишени. Поради това частният жалбоподател е направил искане определението да бъде отменено, като поддържа становище, че максималният размер на разноските, ако такива са дължими, е направентите от ответниците Д. Д. и Й. Н. разноски в размер 300 лв. В посочената им част частните жалби имат характер на молба за изменение на определението на Р. окръжен съд от 23.02.2010г.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че срокът за подаване на молба за изменение на съдебния акт в частта за разноските следва да се определи по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./. Срокът за подаване на молба за изменение на определението в частта за разноските по чл. 248 ГПК съвпада със срока за обжалване и е едноседмичен, поради което същият изтича на 02.03.2010г. Частните жалби, инкорпориращи молбата за изменение на определението в частта за разноските, са депозирани на 22.03.2010г. и 25.03.2010г. Изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ се постановява въз основа на молба, подадена в срок от два месеца от влизане на решението в сила.
Според частния жалбоподател молбата му е следвало да се разгледа по реда на отменения ГПК съгласно § 2, ал. 1 ГПК. Със ЗИДГПК ДВ бр.50/2008г., в сила от 01.03.2008г. е създадена нова ал. 14 на § 2, според която за всички непосочени изрично производства, образувани по молби, постъпили до 01.03.2008г., се прилага редът на отменения ГПК. По аргумент за противното, за молбите след 01.03.2008г. се прилагат правилата на ГПК от 2007г., в сила от 01.03.2008г. След постановяване на въззивното решение/определение редът за неговото обжалване, включително и в частта за разноските, както и последващите подадени молби подлежат на разглеждане по реда, предвиден в ГПК от 2007г. по аргумент от § 2, ал. 3, 11 и 14 ПЗР на ГПК. Основание да се приеме, че допълването и изменението на решението, респективно определението в частта за разноските следва да се извърши по реда на ГПК от 2007г. е и невъзможността за самостоятелно обжалване на въззивното решение/определение в частта за разноските – липсва аналогична норма на чл. 70 ГПК /отм./. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана и в други съдебни актове, напр. определение № 215 от 03.10.2008г. по ч. т. дело № 211/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 483 от 30.06.2010г. по ч. т. дело № 25/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Следователно молбата за изменение на определението в частта за разноските подлежи на разглеждане от въззивния съд по реда на чл. 248 ГПК от 2007г. Искането за изменение на определението в частта за разноските се предявява в срока за обжалване, който в случая е изтекъл на 02.03.2010г., поради което молбите от 22.03.2010г. и 25.03.2010г. се явяват просрочени.
Поради обстоятелството, че обжалваното разпореждане е правилно, същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1450, 1451 от 13.05.2010г. по в. гр. дело № 112/2010г. на Р. окръжен съд, гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.