1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
София, 14.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 755 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищцата С. Б. К. срещу Решение № 122 от 30.11.2015г. по в.гр.д.№ 294/2015г. на АС Бургас, с което след частична отмяна на решението по гр.д.№ 76/2015г. на Бургаския ОС, с което предявеният срещу ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. е бил изцяло уважен, е постановено друго за отхвърлянето му за разликата над 40 000лв. до предявения размер от 70 000лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на иска в предявения размер със законните последици. Твърдението е за нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД и уредения с разпоредбата принцип на справедливост, неотчитане на обстоятелството, че претърпяната от ищцата загуба на слезката е невъзстановимо и ограничава и затруднява начина на живот на младата жена.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е формулиран, а се поддържа възражение за неправилно прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Посочва се, че съдът е нарушил принципа на справедливост при определяне на конкретния размер на обезщетението за понесените неимуществени вреди като не е съобразена задължителната практика, създадена с ППВС 4/68г. и цитирани решения по чл.290 ГПК. Твърди се наличието на допълнителната предпоставка за допускане на обжалването по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК. Поддържа се че „повдигнатият материалноправен въпрос“ е свързан с точното прилагане на закона с позоваване на хипотезата на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК и че той е решаван противоречиво от съдилищата.
От насрещната страна писмен отговор в срока по чл.287 ГПК не е постъпил.
Безспорно е по делото, че ищцата С. К., родена 1974г. е пострадала на 16.05.2014г. като пътник в лек автомобил „БМВ-Х5“ рег. [рег.номер на МПС] , по вина на неговия водач, притежаващ валидна застраховка по риска ЗЗГОА в ответното застрахователно дружество. При произшествието са й били причинени телесни увреждания – коремна травма с разкъсване на слезката и стената на стомаха, излив на кръв в коремната кухина, охлузвания и кръвонасядания по лицето и дланта. Претърпяла е операция за отстраняване на слезката, следоперативното възстановяване е продължило няколко месеца, а за срок от една година е била с намалена трудоспособност 30%. Въззивната инстанция е сезирана с жалба на ответника, който е поддържал искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Счела възражението по чл.51,ал.2 ЗЗД /основано на твърдение за непоставен обезопасителен колан/ за неоснователно. Приела е за частично основателно оплакването на въззивника за завишен размер на обезщетението. Мотивирала, че съобразеното с критерия на чл.52 ЗЗД е в размер на 40 000лв. като подробно са обсъдени заключението на медицинската експертиза и свидетелските показания за здравословното и психическо състояние на ищцата след катастрофата и операцията. Обсъдена е необратимостта на загубата на слезката, водеща до намаляване на жизнените и съпротивителни сили и ограничаване възможността ищцата да води пълноценен начин на живот.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на посочен правен въпрос. Не е обосновано и наличието на допълнителните предпоставки.
Не е налице противоречие в практиката по правен въпрос-чл.52 ЗЗД, тъй като критерият за справедливост е конкретен за всяка една хипотеза на увредено лице и преценката на съдилищата за размера на дължимото обезщетение се основава на специфичните факти по делото. Последните не са идентични, поради което и оценката на обстоятелствата за настъпването на деликта, вида на увреждането, степента и продължителността на търпените болки и страдания и наличие на трайни последици, обосновава и самостоятелен извод за справедливия размер на дължимото обезщетение, имащо характер на заместващо плащане. Предоставената от законодателя възможност съдът да определи размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди въз основа на принципа за справедливост, произтича от обстоятелството, че за определянето им не може да има обективен критерий. Такъв критерий не може да бъде определен по нормативен път, нито пък да бъде изведен чрез тълкуване.
Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба в ППВС 4/68г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Тази задължителна съдебна практика не е игнорирана в атакуваното въззивно решение.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 122 от 30.11.2015г. по в.гр.д.№ 294/2015г. на АС Бургас в частта за отхвърляне на иска.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: