3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
София , 15.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 261/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Д. К. – синдик на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] Решение № 26 от 31.ІІІ.2010 г. по т.д. № 88/ 2010 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено в частта, с която исковете са уважени, Решение №451 от 19.ХІ.2009 г. по т.д. № 571/ 2008 г. на Варненски окръжен съд, с което в производство по чл. 637 ал. 3 ТЗ, са уважени за 52 216.82 лв. предявените от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] искове: по чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 318 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Уточнение по жалба жалбоподателят сочи, че в изпълнение на т. 1 от Разпореждане № 534/20.ІV.2010 г. на въззивния съд, с което му е указано по подадената касационна жалба да посочи решеният правен въпрос и да обоснове на коя от предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК се позовава, той уточнява, че се позовава на чл. 280 ал. 2 ГПК. Представя копие от Определение № 983/9.VІІ.2009 г. по ч.гр.д.№ 31/2009 г. на САС, невлязло в законна сила.
[фирма] – в несъстоятелност – [населено място], представля – вано от синдика П. Д. К. обжалва и Определение № 188/ 22.ІV.2010 г. по т.д. №88/2010 г., с което на основание чл. 620 ал. 5 ТЗ е осъден за въззивната инстанция да внесе 1044.34 лв. държавна такса по разгледаната въззивна жалба.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място], София по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са разгледани по чл. 637 ал. 3 ТЗ осъдителни искове и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.58/2007 г.), вр. §25 от ПЗР на ЗИД ГПК(д.в. бр.100/21.ХІІ.2010 г.), тъй като касационната жалба е от 19.ІV.2010 г. и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Допустима е на основание чл. 274 ал. 2 пр. 1 ГПК и частната жалба.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което в производство по чл. 637 ал. 3 ТЗ са уважени исковете на [фирма] – [населено място], София срещу [фирма] – в несъстоятелност – [населено място], представлявано от синдика П. Д. К.: за 48 177.20 лв. – по договор за дестрибуторство и за 4039.62 лв. – обезщетение за забавено плащане.
С обжалваното определение е постановено събиране на държавна такса по разгледаната въззивна жалба на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място], представлявано от синдика, срещу първоинстанционното решение.
Жалбоподателят не сочи кой е правният въпрос, разрешен от въззивния съд, за който поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ал. 1 т. 2 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба оплаквания. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания, а и жалбоподателят не доказва да е налице противоречива съдебна практика по поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Събирането от въззивния съд на държавна такса по разгледаната въззивна жалба на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място], представлявано от синдика, е обусловено от изхода на жалбата. Затова частната жалба срещу определението е неоснователна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 26 от 31.ІІІ.2010 г. по т.д. № 88/ 2010 г. на Варненски апелативен съд.
Потвърждава Определение № 188/ 22.ІV.2010 г. по т.д. №88/ 2010 г. на Варненски апелативен съд за присъдена държавна такса по въззивната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: