О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
С., 18.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.11. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело №621 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод постъпила частна касационна жалба от Д. В. К. чрез адвокат Дарена А., с вх.№2091 от 28.04.2011 год. на Варненския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 26.04.2011 год., срещу Определение №153 от 25.03.2011 год. по ч.т.д.№188/2011 год. на Варненския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено разпореждане от 21.10.2010 год. по т.д.№28/2010 на Шуменския окръжен съд, преобразувано в т.д.№10/2001 год. на Разградския окръжен съд, с което на основание чл.275, ал.2 във вр. с чл.262 ал.2,т.2 ГПК е върната предходната частна жалба на жалбоподателя, поради това, че в рамките на продължения срок за отстраняване нередовността на жалбата, не са представени доказателства за платена държавна такса в размер на 15 лв. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че страната следва сама да следи за удължаването на срока, както и че съобщението до жалбоподателя за продължаването на срока не слага началото на течението на новоопределния срок, тъй като той е нормативно определен-чл.63, ал.2 ГПК.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.63, ал.1 и 2 ГПК. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК, като формулира като значим за изхода на делото правния въпрос ”Длъжна ли е страната да следи сама за продължаване на срока? Дори и да се приеме, че началният момент на удължаването на срока е нормативно определен, то краят не е нормативно определен и страната няма как да разбере с колко е удължен срокът? В подкрепа на твърденията си за противоречива съдебна практика представя Решение№116 от 15.06.2010 год. по в.т.д.№35/2010 год. на Великотърновския апелативен съд, което като необжалвано е влязло в сила, и Определение №115 от 10.03.2009 год. по ч.гр.д.№89/2009 год. на ВКС, І Г.О.
Ответникът [фирма] оспорва основателността частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Варненския апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният правен въпрос „ Длъжна ли страната сама да следи за продължаването на срока и дали съдът е длъжен да я уведоми за резултата от молбата й с правно основание чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срока” е обусловил правните изводи на съда. Той, обаче, е разрешен с определение №150 от 02.03.2010 год. по ч.гр.д.№109/2010 год. на ВКС, ІV Г.О. и определение №312 от 21.04.2011 год. по ч.т.д.№233/2011 год. на ВКС, І Т.О., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК и формиращи задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР1-2010 ОСГКТК. Застъпеното в тях становище, че страната е длъжна сама да следи за продължаването на срока, е в съответствие с изводите направени от Варненския апелативен съд в обжалваното определение и се споделят от настоящия състав. Актът на съда, постановен на основание чл.63, ал.1 ГПК, не подлежи на обжалване, поради което и не следва да бъде съобщаван. Той не се отразява и на началния момент, от който би започнал да тече евентуално даденият нов срок. За разлика от чл.36 ГПК, отм., при който продължаването на срока, при уважаване на молбата за това, започваше да тече от съобщението до страната, в нормата на чл.63, ал.2 от сега действащия ГПК по законодателен път е определено, че продължаването на срока започва да тече от изтичането на първоначалния, поради което съобщаването на резултата от молбата за уважаване на срока е безпредметно.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №153 от 25.03.2011 год. по ч.т.д.№188/2011 год. на Варненския апелативен съд, ТО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: