О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
гр. София, 18.07.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 468 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 22.10.2010 год. по гр. д. № 233/2010 год. Смолянският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 23.03.2010 год. по гр. д. № 95/2009 год. на Девинския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищците, чрез намаляване на завещателното разпореждане на ? ид. ч. от първия етаж на двуетажната жилищна сграда в УПИ * извършено от общия наследодател Д. Д. в полза на сина му А. Д. с нотариално завещание от 1983 год. до размер 38 102/261216, както и в частта, с която е допусната делба на този имот при квота за А. Д. за разликата над 571 370/1 306 080 ид. ч. до 420/720 ид. ч. и е отхвърлен иска на А. А. и В. К. за квоти от 12/720 ид. ч. до 19 051/261216 за всяка от тях и вместо това е постановил друго, с което намалил завещателното разпореждане на ? ид. ч. от първия етаж на сградата в УПИ * в кв. 54 по плана на [населено място], в размер на 38 102/261216 ид. ч., възстановил запазените части на ищците от наследството на Д. Д. в размер на 19 051/261216 ид. ч. за всяка от тях, допуснал съдебната делба на този етаж между наследниците на общия наследодател при определените квоти, а в отхвърлителната му част потвърдил първоинстанционното решение – за намаляване на завещанието над определените размери за двете ищци, за отмяна на дарението на втория жилищен етаж от същата сграда и за допускане на делбата му.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителят А. Д. Д., чрез адвокат Т. Г., с оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и искане за отмяната му, като делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Въззивното решение е обжалвано и от ищцата А. А., чрез адвокат Н. П., в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска й за намаляване на завещателното разпореждане за разликата над 19 051/261216 ид. ч., отхвърлен е иска й за отмяна на дарението на втория жилищен етаж от сградата в УПИ * и е отхвърлен иска за делба на същия. Поддържа доводи за неправилността на решението в тези му части поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искането е за отмяната му в обжалваните части и връщане на делото за ново разглеждне от друг въззивен състав.
В писмен отговор А. Д. оспорва жалбата на А. А., останалите съделители не вземат становище по подадените касационни жалби.
В жалбата си А. Д. се позовава на нарушение на цитираната съдебна практика, без същата да е представена, като в оплакванията си против решението е извел въпроса за включването в наследствената маса на имотите, които са дарени и завещани от наследодателя, както и този за `погасяване по давност на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. Липсва изрично позоваване на конкретно основание за допускане на касационното обжалване.
Другият касатор е приложил изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса дали намалението за допълване на запазена част на наследник с такава, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, следва да бъде извършено само от завещателното разпореждане или същото следва да засегне и дарението, като поддържа, че произнасянето по този въпрос е в противоречие с решенията по гр. д. № 585/72 год. на І г. о. на ВС и по гр. д. № 1220/91 год. на І г. о. на ВС, които представя.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът е за допускане на съдебна делба на два недвижими имоти в [населено място], като ищците са упражнили и правото си да искат възстановяване на запазената им части от наследството на общия на страните наследодател Д. Д., който приживе е дарил на двама от синовете си /А. и И. Д./ втория етаж от построената в единия парцел двуетажна къща, а със завещание се е разпоредил в полза на сина си А. Д. и на ? ид. ч. от първия етаж на същата.
Въззивният съд приел, че А. и И. Д. не са се позовали в срока по чл. 131, респ. по реда на чл. 146, ал. 3 ГПК на изтекла погасителна давност против иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, направеното такова възражение от Б. и В. Д. не може да ги ползува, поради което и е образувал наследствената маса, включваща всички имоти по чл. 31 ЗН, за което обстоятелство между страните не е имало спор. Стойността на наследствената маса в размер на 11 857.86 лв. е определил въз основа на приетото заключение на експертизата, определен е размера на запазената и разполагаемата част от наследството, както и размера на накърнената част с оглед стойността на останалото наследствено имущество, след приспадане на стойностите на имотите, предмет на дарението и завещанието. Съдът е съобразил обстоятелството, че само ищците са поискали намаление на дарението и завещанието за възстановяване на техните запазени части от наследството на общия наследодател, поради което и с оглед накърняването им в размер на 190.51 лв. е намалено завещанието в полза на А. Д., съгласно чл. 33 ЗН, като намалението му е изчислено в размер на 38 102/261216 лв. по предявените от двете ищци искове по чл. 30, ал. 1 ЗН. При така определените квоти, с възстановените запазени части от наследството в полза на двете ищци, е допусната делбата на първия етаж от жилищната сграда /по отношение на дворното място на застроения УПИ * първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано/. Делбата на празния УПИ * е допусната между съсобствениците му И. Д. и наследниците на брат му С. Д., съобразявайки наличието на разпоредителна сделка в полза на първия от А. Д. /съпруга на общия наследодател/ и решението на ВС от 24.02.1987 год. Искът за намаляване на завещанието в по-голям размер, както и за намаляване на дарението на втория жилищен етаж и за делбата му са отхвърлени, като съображенията по последните два са приложението на чл. 33 ЗН, за поредността на намаляване на дарението само след като се изчерпят завещаните имущества, което в случая не е налице.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, касаторите следва да формулират правните въпроси, по които съдът се е произнесъл и които са обусловили изводите му, като отделно от това следва да е налице и някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Такива въпроси не са налице в подадената от А. Д. касационна жалба, а оплакванията му за нарушение на материалния закон – чл. 31 ЗН и нарушение на процесуални правила относно възражението за погасителна давност на исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН, както и за отвод на съда, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да се разглеждат в настоящето производство. Освен това, не е налице и обосноваване на противоречиво произнасяне по тях, ако се приемат като такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, с представяне на противоречива съдебна практика, поради което и по подадената от този касатор жалба не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
По подадената от ищцата А. А. ксационна жалба съображенията за липса на поддържаните формално основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК са същите: Въпросът дали намалението при основателност на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН следва да засегне само завещателното разпореждане или и дарението на друг наследствен имот, както са искали ищците относно дарението на наследодателя в полза на двама от синовете му на втория жилищен етаж от къщата, е въпрос по приложението на чл. 33 ЗН. Произнасянето на въззивния съд по него не е в противоречие на представените две съдебни решения, тъй като същите са неотносими към него – първото – по гр. д. № 585/72 год. на ВС касае имуществения характер на правото да се иска намаляване на завещателните разпореждания и дарения, поради което и може да се предяви и от наследниците на този, чиято част е накърнена. Такъв въпрос не е бил включен в предмета на настоящето производство, в който съдът се е произнесъл по предявените искове за възстановяване на запазените части от наследството на предявилите ги две ищци, а не тази на техния пряк наследодател. Неотносимо към формулирания от касаторката въпрос е и решението по гр. д. № 1220/91 на ВС, отделно от това – в съответствие с приетото в него въззивният съд с отделен диспозитив е намалил завещанието в полза на А. Д..
Позоваването на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формално, без да са изложени съображения за значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 219 от 22.10.2010 год. по гр. д. № 233/2010 год. по описа на Смолянския окръжен съд по касационните жалби на А. Д. Д., чрез адвокат Т. Г. и А. А. А., чрез адвокат Н. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: