О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
София, 19.11.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 395 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Т. Р. чрез адвокат Л. М. срещу решение № 460/13.01.2010 г. на Р. окръжен съд /РОС/ по в.гр.д. № 779/2009 г. в частта, с която е потвърдено решение № 158/01.04.2009 г. на Р. районен съд /РРС/.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по жалбата „Т.” АД излага съображения за допустимост, но не и за основателност на подадената касационната жалба в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Р. са предявени отрицателни установителни искове по чл.254 ГПК /отм./ от С. Р. против „Т.” АД. Ищецът иска да се признае за установено, че не дължи на ответника суми по издадени изпълнителни листове по конкретно посочени граждански дела. Р. е отхвърлил изцяло предявените искове. Р. е изменил решението на Р., като го е отменил частично и го е уважил относно два изпълнителни листа и го е потвърдил в останалата отхвърлителна част. Р. е приел за безспорно, че през процесния период етажната собственост в жилищния блок, където се намира жилището на ищеца не е имала сключен договор за дялово разпределение на количества топлинна енергия. Договорът с фирмата, извършваща топлинно счетоводство е сключен на 24.09.2002 г. като разпределението на доставената топлинна енергия е ставало по общия водомер /чл.30 ал.2 т.2 от Наредба за прилагане на цените за топлинна енергия и природен газ/ и съотношението между показанията на топломера и съответната за потребителя част от общия отопляем обем. С оглед на така приетата фактическа обстановка относно липсата и след това сключване на договор за топлинно счетоводство, както и доказателствата, свързани с демонтиране на радиатор от страна на ищеца в жилищато му, заключение на СТЕ, Р. е приел, че част от вземанията по издадените изпълнителни листа са погасени по давност при приложимост на общата петгодишна давност, като е преценил конкретните факти, свързани с издаване на всеки изпълнителен лист, производството по образуване на изпълнително дело по него и свързаното с това прекъсване и спиране на погасителната давност. Именно с оглед преценка на тези обстоятелства, съдът е приел погасяване по давност за част от вземанията и липса на погасяване за друга част.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпР. се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът формулира множество въпроси в изложението си – в осем пункта, но отговорът на всички, включително и посочени чисто правни /напр. т.4 – вземането на ответника изискуемо ли е?/ е свързан с конкретно приетата фактическа обстановка от съда относно наличие, респ. липса на договор за дялово отчитане и разпределение на топлинна енергия, демонтиране на радиатор, време на издаване на изпълнителен лист, образуване на изпълнително дело по него и други действия свързани с движението на конкретно образуваните изпълнителни дела. Доколкото се касае до няколко листа за няколко вземания като главници и лихви, издадени по различно време и образуване на изпълнителни дело по тях по различно време, различни са и крайните резултати относно прекъсване и спиране на давността по различните вземания. Щом различната фактическа обусловеност е мотивирала различни правни изводи на съда /а не липса на такива/ по различните изпълнителни листа, няма основание да се приеме, че така формулираните осем въпроса по изложението на касатора представляват правен въпР. по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. При липсата на обективна идентичност между настоящия казус и казусите по приложените решения от касатора, няма основание да се приеме и наличие на допълнителен критерий по смисъла на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че така предявената касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на Р..
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 460/ 13.01.2010 г. на Р. окръжен съд по в.гр.д. № 779/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.