1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
София, 20.10. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 598 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 2100 от 14.11.2013г. по в.т.д.№ 1093/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението по т.д.№ 65/2012г. на ОС Монтана. С решението на първоинстанционния съд ответникът е осъден да заплати на земеделски производител К. И. Я. на основание чл.79,ал.1 във вр. с чл.258 сл.ЗЗД сумата 52 734лв.-обезщетение за неизпълнение на СМР по договор за изработка от 11.08.2011г., ведно със законната лихва от 19.04.2012г., както и сумата 6 400лв. неустойка по чл.15 от договора.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на исковете със законните последици. Твърденията са, че неизпълнението на ответника като изпълнител по договора не е по негова вина, тъй като ищцата-възложител превела по малко средства от уговорените, СМР били извършвани от посочени от представители на ищцата работници, ищцата сама доставяла материали за строежа, а изпълнението на покрива било възложено на трето лице. Позоваването е на разпоредбите на чл.81 и 83 ЗЗД. По отношение на иска за заплащане на неустойка се поддържа, че за да претендира неустойка по договора, възложителят следва да го е развалил, а такива доказателства по делото липсват.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че „въпросите, които съдът не е обсъдил в решението си и които са от значение за прилагане на закона и правото са”: 1.Дали се изключва отговорността на длъжника, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причини, които не могат да му се вменят във вина, включително и отговорността за обезщетение от неизпълнение; 2.Дали ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност; 3.Дали длъжникът дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне като положи грижата на добър стопанин; 4. Дали може да се претендира обезщетение от неизправната страна по договора; 5. За да се претендира неустойка, следва ли договорът да бъде развален. 6. При допълнителната предпоставка на т.2 и т.1 на чл.280,ал.1 ГПК се твърди, че с постановеното решение без да се съобрази с фактите и събраните доказателства, съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика – посочени решения на ВКС, само едно от които е постановено по реда на чл.290 ГПК. Цитираната практика е по въпросите за приложение разпоредбите на чл.79,чл.81,чл.83,чл.87,ал.2 ЗЗД.
В писмен отговор ищцата Н. А. оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
Съдилищата са сезирани с иск за заплащане стойността на уговорени и заплатени, но неизвършени от ответника СМР за изграждане на кравеферма по договор от 11.08.2011г., както и на неустойка за забава по чл.15 от договора. В писмения отговор ответникът е възразил, че неизпълнението се дължи на обективни причини, които не могат да му бъдат вменени във вина и на основание чл.81 ЗЗД отговорността му е изключена; посочил е, че неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, поради което следва да бъде освободен от отговорност; изложил е твърдения, че част от преведените от възложителя суми по договора той върнал по устна уговорка между страните; ищцата изявявала претенции досежно работниците и техническия ръководител на обекта с искане да са посочени от нея, което забавило изграждането; трета фирма – посочена от ищцата, която следвало да извърши доставка на част от елементите за покрива, не изпълнила в срок задълженията си; че неустойка не се дължи, ако договорът не е развален.
Въззивният съд е изложил подробни съображения за недоказаност на твърдението, че възложителят не е изпълнил задължението си за плащане на стойността на СМР на траншове /чл.3 от договора/, като е съобразила подписаните Протокол № 1 и Протокол № 2 за установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР. След анализа на писмените доказателства- пет споразумения, отчети и извлечения от сметката на ответника и заключението на вещото лице са приети за недоказани твърденията за „връщане“ на суми на възложителя. Мотивирано е, че изграждането на покрива от трето лице е след изтичане срока на договора и след неизпълнението на ответника с оглед запазване на изградената сграда. По довода за избран от ищцата подизпълнител е мотивирано, че само този факт не установява допринасяне за забавата. Въз основа на заключението на вещото лице е приет за установен обемът на възложените, заплатени, но неизпълнени СМР и поради извод за недоказаност на възраженията на ответника за съвина на кредитора -чл.83 ЗЗД и/или обективна невъзможност за изпълнение чл.81 ЗЗД е потвърдено становището за основателност на главния иск. По претенцията за неустойка е прието, че и към датата на предявяване на иска, работата не е извършена в цялост, поради което уговорената при забава в чл.15 неустойка /като процент от общата цена за всеки ден забава, но не повече от 5 % / е дължима до уговорения лимит. Възражението на ответника, че за да се претендира неустойка, договорът следва да бъде развален е прието за неоснователно по съображения, че спорна в практиката е обратната хипотеза- за възможността да се претендира мораторна неустойка след настъпило разваляне, но в настоящото производство въпросът за разваляне на договора не стои.
Становището на състава на ВКС, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване произтича от следното: Основанието за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси 1-4 би било осъществено, ако въззивната инстанция в разрез с ясните разпоредби на чл.81,ал.1 ЗЗД, чл.83,ал.1 ЗЗД, чл.83,ал.2 ЗЗД бе мотивирала, че длъжникът отговаря при обективна невъзможност за неизпълнение; че обезщетението не подлежи на намаляване, съответно не отпада, ако неизпълнението е причинено от обстоятелства, за които кредиторът е отговорен; или че се дължи обезщетение и за предотвратимите вреди; както и че ищецът, въпреки че е неизправна страна по договора, има право на обезщетение за вредите от неизпълнението. Такива изводи в обжалваното решение не се съдържат, а несъгласието на касатора със становището на въззивната инстанция за недоказаност на твърденията му за отпадане /намаляване отговорността му като неизправна страна, не могат да послужат като общо основание за допускане на касационното обжалване. Неоснователно е и позоваването на противоречие на обжалваното решение с цитираната съдебна практика.
Не са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване по въпроса за възможността да се претендира неустойка, въз основа на договор, с който страните са обвързани. Никога не е имало спор в съдебната практика, че предпоставка за присъждането на неустойка, е тя да е уговорена- т.е. за обвързаността й от действителна и действаща уговорка. Както е отбелязано в мотивите на въззивната инстанция спорен е /и е предмет на тълкувателно дело № 7/2013г./ друг въпрос- дължи ли се неустойка за забава по чл.92,ал.1 ЗЗД, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. По настоящото дело е безспорно, че договорът не е развален и претенцията на ищцата е основана на разпоредбите му.
Разноски за настоящото производство не се присъждат-такива не са претендирани от ответната по жалбата страна.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 2100 от 14.11.2013г. по в.т.д.№ 1093/2013г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.