3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
София, 09.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 176/2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.С.Ч. – пълномощник на Й. С. Ч. срещу решение № 450 от 08.10.2009 г. по в.гр.д. Nо 598/09 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд ,с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. Д. Ч. иск за делба на апартамент № 28,находящ се в [населено място], [улица],вх.”Б”,ет.6.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване се сочи ,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпроси,относно приложението на чл.21 ал.1 във вр.чл.20 ал.1 СК и на чл.21 ал.2 СК в противоречие с практиката на ВКС,а правилното му решаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната страна,чрез пълномощника си –адв.И.Ц. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че собствеността върху отстъпения като обезщетение апартамент е прехвърлена в полза на С. Ч. по силата на самата заповед,т.е.преди сключването на гражданския брак между страните – бивши съпрузи.Кредитът за изплащането на пълната стойност на недвижимия имот е облигационно отношение между него и съответната кредитна институция,поради което с факта на извършената замяна на двете жилища Ч. става изключителен собственик.Участието с вноска от страна на бащата на съпругата в изплащането на заема не променя характера на имота и не го превръща в съсобствен
Касаторът е посочил бланкетно основанията за допускане на касационно обжалване по формулираните въпроси.Аргументите и доводите в изложението , изразяващи се в необсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства,довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение фактически са пороци,отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК,но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК и би следвало да са част от съдържанието на самата касационно жалба по чл.284 ал.1 ГПК във вр.чл.281 ГПК.
Доколкото обаче се позовава на влязъл в сила съдебен акт – решение на ВКС следва да се прецени дали е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение не противоречи на представеното,което касае момента на придобиване на правото на собственост за индивидуализацията на кредити,получени за строителство на Ж..
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Основанието по т.1 на посочената разпоредба е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика.По поставените въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, а съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. Отчитането на преобразуването на личното имущество става към момента на придобиването – тогава, когато настъпва вещното прехвърлително действие на съответния придобивен способ. За изплатените на заемодателя суми не възниква основание за отчитане на трансформация по чл. 21 ал. 2 СК ,тъй като задължението е породено преди сключване на брака и не е поето за задоволяване нужди на семейството, тъй като такова още не е било създадено,поради което по отношение на частта от имота, придобита с взетите заемни средства, също не е възникнала такава общност.За пълното следва да бъде посочено,че касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки за да е налице основанието по т.3. Освен това доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 450 от 08.10.2009 г. по в.гр.д. Nо 598/09 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: