О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
София, 07.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 82/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Социален учебно-професионален център /СУПЦ/ „ А. д-р Ж. ”, гр. В. против решение на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1912/2009 г.. Към жалбата е приложени изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и съдебни решения на различни съдилища.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, Н. Д. Г. от гр. В. счита, че жалбата следва да се остави без уважение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, с решение от 19. 10. 2009 г. по гр. д. № 1912/2009 г. е оставил в сила решението на Варненския районен съд по гр. д. № 2447/2009 г., с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Г. , извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед от 6. 1. 2009 г., тя е възстановена на работа на длъжност „главен счетоводител” и С. „А” е осъден да й заплати сумата 1498.67 лв. обезщетение за оставане без работа, да й заплати сумата 192.02 лв. допълнително материално стимулиране за 2008 г. и да й заплати сумата 500 лв. разноски по делото. Въззвният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за незаконност на уволнението на Г. , тъй- като работодателят не е изпълнил коректно задължението си по чл. 193 КТ да поиска обяснения от служителката в рамките на дисциплинарната процедура. Съдът се е позовал на безспорния факт, че на 6. 1. 2009 г. на ищцата е връчена покана да даде писмени обяснения за неизпълнение на трудовите си задължения на 5 и 6 януари 2009 год., без да са конкретизирани тези задължения съобразно длъжностната й характеристика. Отчетено е, че още на същия ден е издадена уволнителната заповед, което практически е осуетило възможността на ищцата да даде обяснения, още повече при съществуващата неяснота относно нарушенията, които има предвид работодателя. Съдът е взел предвид и съдържанието на самата уволнителна заповед, в която не са посочени конкретни нарушения на трудовата дисциплина, допуснати от ищцата и времето на извършването им, което прави невъзможна проверката за допустимост на дисциплинарното наказание, съобразно сроковете по чл. 194 КТ и проверката за критериите на определяне на наказанието, съгласно чл. 189 КТ.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за приложението на чл. 193 КТ в противоречие с постоянната и категорична практиката на ВКС, която приема, че работодателят е спазил разпоредбата, ако в съдебния процес се установи, че е поискал предварително обяснения от работника или служителя за извършените нарушения.
Искането е необосновано, тъй-като решаващите изводи на съда по настоящото дело не са в противоречие на съдебната практика, т. е . не се отрича, че задължението на работодателя по чл. 193 КТ се изчерпва с искането на обяснения от работника или служителя. В конкретния случай, обаче, съдът е констатирал, че искането на работодателя е дотолкова неопределено, че ищцата фактически не е могла да разбере за какви обстоятелства следва да даде обяснения, което съдът е преценил като липса на валидно искане по чл. 193 КТ от страна на работодателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд от 19. 10. 2009 г. по гр. д. № 1912/2009 г. по жалбата на С. „А”, гр. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: