О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
София, 12 юни 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 2515/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от д-р Е. В. К., в качеството на кмет на Община-А., приподписана от П. С. К., началник на отдел „Правен”, дирекция „Правно нормиране” при Община-А., против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, Х гр. с-в № 3/2.01.2014 г., постановено по гр. д. № 2807/2013 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Районен съд-Асеновград № 233/12.07.2013 г., постановено по гр. д. № 40/2013 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от И. В. Т. против [община] иск за обезщетение на неимуществени вреди от деликт, настъпил на 7.02.2012 г., в резултат на попадане в дупка на общински тротоар, за размера над 6 000 лв. до предявения размер от 10 000 лв., както и в частта за разноските, вместо което е постановено друго решение, с което Община-А. е осъдена да заплати на И. В. Т. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 4 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 7.02.2012 г. до окончателното изплащане и сумата 1 496 лв. разноски. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част.
С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението с молба да бъде отменено. Представено е изложение по допустимостта на касационното обжалване, към което са приложени Р. от 6.01.2012 г. по гр. д. № 5400/2011 г. на СГС, както и Р. от 15.02.2013 г. по гр. д. № 18743/2011 г. на СРС, І ГО, 50-ти състав, за които няма данни да са влезли в сила.
За ответника по касация И. В. Т. е подаден писмен отговор чрез процесуален представител адвокат В. Г. Т.-АК-П.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и ниеоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
С нормата на чл. 288 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ е ограничен достъпа до касационно обжалване. Преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество в производство по чл. 290 ГПК Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол в предварителното производство по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение, посочени с чл. 281, т. 3 ГПК. Общото основание за допустимост по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. е наличието на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, произнасянето по който да е обусловило решаващите правни изводи на въззивния съд. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен този въпрос. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недипускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнително основания за това.
В конкретния случай общото основание за допускане на обжалването пред ВКС не е изпълнено. В изложението към касационната жалба липсва посочен от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Изложението изцяло приповтаря доводите на касатора за неправилност на въззивното решение, изложени с касационната жалба, касаещи съществото на спора, съставляващи основания за отмяна на въззивното решение като неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но неотносими към предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.
Ето защо касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне само на това основание. Приложените към изложението копия от съдебни решения не следва да се поставят на обсъждане, а и няма данни същите да са влезли в сила съдебни актове.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд, Х гр. с-в № 3/2.01.2014 г., постановено по гр. д. № 2807/2013 г. по касационна жалба на ответника Община-А..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: