4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№786
София, 14.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 829 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца СД“АТ К.-К., К., Ч., Т. и с-ие“ /в ликвидация/, [населено място] против Решение № 240 от 18.12.2015г. по в.гр.д.№ 581/2015г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 3884/2013г. на ОС Пловдив. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените срещу Земеделска кооперация „Д.“, [населено място], [община] обективно съединени искове по чл.30,ал.3 ЗС за заплащането на сумата 48 000лв. /частична претенция от 377 122лв./, съставляваща направени от ищеца в периода 2007г.-2012г. със знанието и непротивопоставянето на кооперацията необходими и полезни разноски за поддържане на съсобствения им ПИ № 000177 в землището на [населено място] и на застроения в него оранжериен комплекс и иска по чл.61,ал.2 във вр. с ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 12 000лв. /частичен иск от вземане в общ размер 314 424.18лв./ направени от ищеца със знанието и непротивопоставянето на ответника в периода март 1997г.-март 2010г. подобрения в същия имот.
В касационната жалба са наведени основанията за отмяна на решението по чл.281,т.3 ГПК иска се отмяната му и „уважаване на предявения иск“ със законните последици.
В изложение, посочено като такова по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че ищците „не претендират увеличената стойност на имота при условията на чл.61,ал.2 ЗЗД, а и от доказателствата е установено, че подобренията са извършени със знанието и съгласието на другия съсобственик, поради което искът е следвало да бъде уважен на претендираното основание – чл.30,ал.3 ЗС и да бъдат присъдени действително направените необходими разноски за доставка на котелно гориво за оранжерията, доставка и монтаж на оранжерийно стъкло, заплати на работниците, обслужващи обекта и разходи за ел.енергия”. Твърдението е, че касационното обжалване е „допустимо, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”.
В писмен отговор Земеделска кооперация „Д. “ поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, тъй като в изложението липсват зададени конкретни въпроси, както и не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка, посочена от касатора по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Претендира заплащане на разноски за производството.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е съобразила, че ищецът основава претенциите си на твърдения, че за исковия период страните са били съсобственици на недвижимия имот, съставляващ оранжериен комплекс; че е бил сключен договор за съвместна дейност за експлоатацията му за периода 96 до 98г., а впоследствие ответникът отдал под наем на ищеца собствените си идеални части. В рамките на договора за съвместна дейност ищецът е твърдял, че е извършил ремонтни дейности /основен ремонт на котелно помещение, на конструкцията на оранжерията, на всички агрегати котли, всички сгради и инсталирал система за капково напояване/ със знанието и непротивопоставянето на ответника, който не заплатил припадащата се част от разноските, както и че през целия период на ползване на имота до 2013г. включително, извършил всички необходими разноски. Констатирано е, че предявените обективно съединените искове са за заплащането на сумата 48 000лв. под формата на частичен иск, съставляваща направени в периода 2008г.-2012г. от ищеца без противопоставянето на кооперацията необходими разноски /закупуване на котелно гориво и заплати на работници/, обикновени разноски /разходи за заплатена ел.енергия/ за поддържане на бившия съсобствен имот – чл.30,ал.3 ЗС и за заплащане на сумата 12 000лв. под формата на частичен иск, съставляваща направени в периода март 97-март 2010г. конкретно посочени полезни разноски – подобрения от ищеца със знанието и непротивопоставянето на ответника – чл.61,ал.2 във вр. с ал.1 ЗЗД. Приета е за установена съсобствеността върху оранжерийния комплекс за исковия период при права 51% за ищеца и 49% за ответника. По иска с правно основание чл.30,ал.3 ЗС е счетено за безспорно установено, че ищецът е извършил за своя сметка, без участието на ответника, претендираните като необходими и обикновени разноски за доставка на котелно гориво, заплащане на заплати на работниците в оранжерията, както и заплащане на ел.енергия за претендираните периоди; че през целия период от 1996 г. и понастоящем единствено ищецът е осъществявал производствена и търговска дейност чрез процесния имот, без участието на ответника. От това е изведено, че претендираните разходи са изцяло и единствено свързани с посочената дейност на ищцовото дружество и нямат каквато и да било връзка със състоянието на съсобствения имот, съхраняване на същия или избягване на опасност за погиването му. По отношение претенцията за заплащане на припадаща се част от разноски за оранжерийно стъкло през 2012г. е счетено, че това е дейност по текуща подмяна на счупени стъкла на оранжерията при нейната експлоатация – касае се за текущ ремонт, който следва да остане в тежест на ищеца както поради обстоятелството, че експлоатира съсобствения имот за своята търговска дейност, така и поради факта, че към сочения период страните са обвързани от договор за наем, по силата на който текущите разходи са за сметка на ищеца в качеството му на наемател. По отношение на искането за заплащане на частта от полезните разноски за имота в периода 1997- 2010г. е прието за установено по несъмнен начин, че в периода декември 1996г. до 10.03.1998г. страните са били обвързани от договор за съвместна дейност, по силата на който ищецът /чрез праводателя си/ се е задължил за своя сметка да поеме всички парични и материални разходи за възстановяване на съоръженията, за привеждането им в годно производствено състояние, благоустрояване на сградния фонд и прилежащата земя, подготовка на производствения цикъл, включително снабдяване с енергийни източници и всичко необходимо, организиране и осъществяване на цялостната производствена, преработвателна и търговска дейност с необходимия персонал. Счетено е за установено, че ремонтът е извършен и оранжерията е била приведена в състояние годно за ползване по предназначение. Обсъдено е заключението на счетоводната експертиза, че разходите за този ремонт са осчетоводени като текущи и не е отразено увеличение на стойността на Д.. От това е изведено, че ищецът не е установил и наличието на увеличена стойност на притежавания в съсобственост между страните, а доколкото е извършен ремонт, довел до подобряване състоянието на оранжерийния комплекс през 1997 г., той е бил в тежест на ищеца по силата на обвързващия го договор за съвместна дейност, поради което е потвърден изводът на ОС за неоснователност на претенцията за заплащането на полезни разходи.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване пряко произтича от отсъствието на въпрос с характеристиката, очертана в т.1 на ТР№ 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В приложението към касационната жалба са възпроизведени твърденията за неправилност, които могат да бъдат основание за касиране на решението, но не и предпоставка за допускане на обжалването.
При необосноваване на главното основание за допускане на обжалването, за касационната инстанция не съществува задължение да извежда правния въпрос от значение за конкретното дело от твърденията на касатора и от сочените факти и обстоятелства в касационната жалба и твърденията за неправилност на решението. Неформулирането на правен въпрос прави невъзможна /а и безпредметна/ преценката на допълнителното основание, на което касаторът се позовава.
Ответникът по касационната жалба претендира заплащането на разноски за производството по представен списък по чл.80 ГПК и те следва да му бъдат присъдени в доказания размер 1 800лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 240 от 18.12.2015г. по в.гр.д.№ 581/2015г. на Апелативен съд Пловдив.
Осъжда СД“АТ К.-К., К., Ч., Т. и с-ие“ /в ликвидация/, [населено място] да заплати на Земеделска кооперация „Д. “, [населено място], общ.К. сумата 1 800лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: