3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
София, 15.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 247/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. К. В. и Росица С. Г. – двамата от [населено място], В. обл. срещу Решение № 444 от 22.Х.2010 г. по т.д. № 227/ 2006 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено Решение от 28.ХІІ.2008 г. по гр.д. №8137/ 2003 г. на Варненски районен съд, с което исковете им по чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ срещу [фирма] – [населено място] за обезщетения за неимуществени вреди и изтекли лихви, причинени в резултат на ПТП на 29.Х.1998 г. в [населено място], над уважените размери са отхвърлени, отхвърлени са и евентуалните искове по чл. 45 ЗЗД срещу И. С. Г. – от [населено място], с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение към касационна жалба сочат разрешените материалноправни въпроси: допустимо ли е съдът да установява фактически положения, позовавайки се единствено на заключение на вещо лице, основано само на свидетелски показания, събрани по друго дело, следва ли да се приеме съпричиняване от пострадал пътник в МПС за настъпване на ПТП, когато пътникът не е допринесъл за ПТП и процесуалноправни въпроси: допустимо ли е съдът да приеме поведението на пострадалите и механизма на ПТП единствено въз основа на съдебно-техническа експертиза, изпълнена въз основа на свидетелски показания, събрани по следствено дело. Жалбоподателите поддържат, че процесуалноправните въпроси са решени в противоречие с практиката на съдилищата – Р. № 2398/20. ХІ.1972 г. по гр.д.№2130/1972 г., Р.№2169/21.Х.1976 г. по гр.д.№ 1684/1975 г., Р.№1967/29.ХІ.2984 г. по гр.д.№1016/1984 г., Р. №65/28. ІІ.1985 г. по гр.д.№993/1984 г., всички на ВКС и че материално – правният въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – Р.№45 от 15.ІV.2009 г. по т.д.№ 525/2008 г. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по същата, а ответникът по жалбата И. С. Г. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата по същество, като неоснователна и не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и изменено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.58/2007 г.), вр. §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/21.ХІІ. 2010 г.), тъй като касационната жалба е от 2.ХІІ.2010 г. и намира, че същата е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От посочените от жалбоподателите правни въпроси, с оглед данните по делото и правомощието на ВКС по т.2 на ТР №1/2009 г. от 19.ІІ.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС да конкретизира и да уточни правния въпрос от значение за конкретното дело, могат да се посочат релевантните за делото въпроси: материалноправният въпрос: кога се приема, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, за да се намали обезщетението – чл. 51 ал. 2 ЗЗД и процесуалноправният въпрос: с какви доказателства се установява поведението на пострадалите и механизма на ПТП.
Тези въпроси не са решени от съда в противоречие с установената съдебна практика.
По разрешения материалноправен въпрос за приложението па чл. 51 ал. 2 ЗЗД: за да приеме, че ищцата е допринесла за настъпването на вредите и да намали обезщетението, съдът е посочил, че същата е пътувала с мотоциклета, управляван от ищеца, без предпазна каска, за което е налице нейно извънсъдебно признание (на л.66 на сл.д.6096/2003 г.) и гласни доказателства (св. К. Д. В.-баща на ищеца). Не се касае за принос за настъпване на ПТП, а както е посочил и въззивният съд – за привнасящ фактор към вредите, за принос на настъпване на вредите – ако ищцата е изпълнила задължението да ползва предпазна каска при пътуване с мотоциклет, при пътния инцидент вреди биха настъпили и да имаше каска,но тежестта им очевидно би била друга.
По разрешените процесуалноправни въпроси: безспорна и трайноустановена е съдебната практика, както сочат и жалбоподателите, че с оглед принципа за непосредственост, инстанцията по същество следва да събере доказателствата, на които основава правните си изводи. По делото са разпитани св. С. И. С. и К. П. Г. – пътници в автомобила, с който е настъпил удара на мотоциклета, и св. Д. И. Д. – очевидец на ПТП, въз основа на чиито показания и на Констативния протокол от 29.Х.1998 г., автотехническата експертиза е изготвила заключението, ползвайки и следственото дело, за да определи скоростта на движение на мотоциклета, участващите превозни средства в ПТП и механизма на удара. Безспорно с всички доказателствени средства може да се установят обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие – гласни доказателства, събрани по делото, писмени доказателства (протоколи за ПТП, констативни протоколи), автотехнически и медицински експертизи (с последната може да се изясни механизмът на удара, с оглед уврежданията на участниците в ПТП). Въз основа на конкретно установената с допустимите доказателствени средства фактическа обстановка, съдът е направил в съответствие с непротиворечивата съдебна практика правните си изводи за механизма на ПТП, за поведението на ищеца и за наличието на съпричиняване у ищците.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 444 от 22.Х.2010 г. по т.д. № 227/ 2006 г. на Варненски окръжен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: