О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
София, 19.11.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 426 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. П. Б. чрез адвокат С. И. срещу решение № 211/05.11.2009 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 387/2009 г., с което е оставено в сила отхвърлително решение на Варненски окръжен съд /ВОС/ по искове на настящия касатор срещу „А. Г.” ООД.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът „А. Г.” ООД оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор. Няма искане за разноски.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
ВОС е сезиран с предявени, обективно съединени искове от настоящия касатор срещу „А. Г.” ООД по чл.92 ал.1 ЗЗД за 20000 евро – неустойка за неизпълнение на задължение за предаване на наета вещ /апартамент в град Варна/ след прекратяване по взаимно съгласие на договора за наем и 762 евро – лихва за минало време върху претендираната неустойка. Исковете са отхвърлени от ВОС, чието решение е оставено в сила оставено в сила от В.. В. е приел, че претендираната неустойка е уговорена в противоречие с добрите нрави и е недействителна – чл.26 ал.1 предл.3-то ЗЗД. Съображенията за това са свързани с нейния размер, надхвърлящ четиридесет пъти месечната наемна цена на наетата вещ /апартамент в град Варна с площ от 142 кв.м/ за третата година от наемния договор, условието за влизането й в действие, противоречащо на съразмерността между претърпяната вреда – задържане на наетия имот повече от едно седмица и уговореното насрещно задължение за заплащане на 20000 евро. Изложени са и съображения, че така уговорената неустойка надвишава гаранционната, обезщетителната и дори санкционната си функция, а следователно и основната си цел да стимулира изпълнението на задълженията на длъжника, които в случая са по договор за наем на апартамент.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В случая касаторът формулира като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК „въпроса за недействителността на неустойката на основание чл.26 ал.1 предл.3-то ЗЗД ведно с основанието и критерий, избран от съда”. Касаторът счита, че този въпрос е разрешен в противоречие със съдебна практика, която цитира, но не прилага, счита че и в самата съдебна практика има противоречия, поради което са налице условията на трите допълнителни критерия на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че разрешаването на така формулирания въпрос за недействителността на неустойката действително е обусловил крайния изход на спора, но разрешението е съобразено с обсъждане на конкретните условия за дължимост на неустойката, характера и основните цели на неустойката по смисъла на закона. Така обсъдените конкретни условия не дават основание да се приеме, че даденото разрешение противоречи на съдебна практика или е необходимо нейното уеднаквяване. Във всеки конкретен случай е необходима конкретна преценка, за да се приеме наличие или липса на нищожност по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3-то ЗЗД – в този смисъл и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОС на ТК на ВКС, а такава преценка е извършена в случая и от В.. Следователно, не е налице допълнителен критерий по смисъла на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК /т.3 се свързва само с наличие на противоречива практика и необходимост от еднообразно тълкуване на закона/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на В.. Съдът не присъжда разноски на ответната страна /чл.78 ал.3 ГПК/, поради липса на искане за това.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 211/ 05.11.2009 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 387/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.