4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 786
гр. София, 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година и в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2062 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Д. Д. С., приподписана от адв. Г. С., против въззивно решение № 323/07.02.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 3608/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 5001/26.09.2011 г. по гр.д. № 6630/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете по чл. 92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и производството по делото в тази част е прекратено.
В касационната жалба и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК касаторът общо е посочил, че са налице основанията за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал.1, т. 1, т. 3 и ал.2 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос.
Ответната страна по жалбата СД „ДЕКОМ – СТ – 90 – С., Д. и сие“ в срока за отговор не е представила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да формира извода си за недопустимост на първоинстанционното решение в обжалваната част, въззивният съд е приел, че липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане и произнасяне по съществото на спора, тъй като ответната страна по делото СД „ДЕКОМ – СТ- 90 – С., Д. и сие“ е изгубила правосубектността си. Основал е своите изводи на приложеното по делото удостоверение от 24.04.2012г., издадено от Софийски градски съд, в което е удостоверено, че считано от 01.01.2012 г., на основание §5, ал. 2 от ПЗР на ЗТР, дейността на ответното дружество е прекратена; както и на служебно извършената от съда справка в Търговския регистър, при която е констатирано, че за събирателното дружество към 31.01.2017 г. не е извършена пререгистрация. Посочено е, че при това положение и съгласно разпоредбата на §5 г, ал. 4 от ПЗР на ЗТР, дружеството се счита за заличено (без правоприемство) юридическо лице по силата на закона. Липсата на насрещна правосубектна страна, настъпила в хода на висящия спор, обуславя недопустимостта на производството, налага обезсилването на първоинстанционното решение в обжалваната му част и прекратяване на делото.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата.
Във връзка с бланкетно (единствено цифрово) посочени основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК касаторът не е изложил аргументация в изложението си, нито е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са общи оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалвания акт, като се твърди, че съдът е допуснал нарушения на общи принципи на правото, установяващи изисквания от публичен характер за разглеждане и решаване на делата в разумен срок и осигуряване правото на всеки гражданин да получи справедлив съдебен процес; както и твърдения за наличие на празнота в законодателната уредба относно правното положение на непререгистрираните търговци в съответствие с изискванията на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ). Такива въпроси не са били предмет на обсъждане и разглеждане от съда, във връзка с тях не са излагани мотиви, поради което същите не биха могли да обусловят селектирането на жалбата (вж.т.1 от ТР№1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС).
Поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.2 ГПК също не се установяват. Няма данни въззивното решение да е вероятно нищожно – съдебният акт е постановен от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната компетентност на съда, при спазване на предписаните от закона изисквания за форма и съдържание на акта. Не се установява решението да е вероятно недопустимо. Нормата на §5 г, ал. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ разпорежда, че търговските дружества и кооперациите с прекратена дейност, които към 31 януари 2017 г. не са се пререгистрирали, се смятат за заличени. От събраните по делото доказателства и извършената служебна справка в ТР, съдът е констатирал, че ответното дружество е с прекратена дейност и не е пререригистрирано към 31.01.2017 г., поради което по силата на закона то се счита за заличено без правоприемство. Наличието на насрещна правосубектна страна в процеса е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и на процеса, а отсъствието й обуславя недопустимост на иска и прекратяване на производството по спора. Приетото от въззивния съд е в съответствие с даденото разрешение по т. 2 от ТР № 1/2019 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОСГТК, съгласно което правосубектността съставлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно както при предявяването на иска, така и през цялата висящност на спора до приключването му с окончателен съдебен акт. В случай, че се установи липса на правосубектност на която и да е от страните по делото, която не може да се отстрани посредством института на правоприемството (чл. 227 ГПК), съдът, пред който делото е висящо е длъжен да го прекрати и обезсили всички извършени до момента съдопроизводствени действия, доколкото нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице. В същия смисъл е и произнасянето на въззивния съд.
Основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение – също не се установява. Изложението не съдържа конкретна аргументация, а изразеното от касатора несъгласие с резултата по делото, не съставлява правен довод за евентуално наличие на такъв порок на въззивното решение. Очевидната неправилност, за разлика от неправилността по смисъла на чл.281, т.3 ГПК е много тежък порок на решението, съпоставим с нищожността и недопустимостта му, за които съдът следи и служебно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона (материален или процесуален) или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая, нито от съдържанието на касационната жалба, нито от изложението, не може да се изведе служебно правен въпрос, обуславящ допускането на касационния контрол в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, доколкото от съдържанието на обжалвания акт не се констатира да е нарушена императивна материалноправна или процесуалноправна норма, нито явна необоснованост на изводите на въззивния съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 323 от 07.02.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 3608/ 2018 г. по описа на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.