О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
София, 21.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.11.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3231 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Д. И. Д. от [населено място] против определение на тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС № 154 от 31.05.2013 год., по т.д.№ 2253 / 2013 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба с вх.№ 1573/12.02.2013 год., срещу въззивно решение на Великотърновския окръжен съд № 553 от 21.12.2012 год., по в.гр.д.№ 1196/ 2012 год.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, обосновано със съображения за допуснато нарушение на същественото процесуално правило на чл.280, ал.2 ГПК, поради което се иска отмяната му и връщане делото на касационната инстанция за произнасяне по допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.
Основно частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на въззивния съд за търговския характер на делото, обоснован с законовото правило на чл.286, ал.1 и ал.2 ТЗ, във вр. с чл.1, ал.1, т.7 ТЗ.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол пред друг тричленен състав на ВКС, съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение тричленният състав на първо търговско отделение на ВКС е приел, че въззивното решение на Великотърновския окръжен съд попада в обсега на чл.280, ал.2 ГПК и е изключено от приложното поле на касационно обжалване, тъй като обжалваемият интерес по предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане на [фирма] по договор за кредит по програмата за микрокредитиране, който спор е търговски по см. на чл.365,т.1 ГПК и чл.286, ал.1 и ал.2 , във вр. с чл.1, ал.1, т.7 ТЗ, е в размер под 10 000 лв., .
Определението е правилно.
Извършената от предходния тричленен състав на ВКС преценка на допустимостта на подадената касационна жалба е в пълно съгласие с процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК, в правно важимата на тази норма, към датата на касационната жалба –12.02.2013 год., редакция, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год..
Обстоятелството, че със същата законодателят императивно е изключил от обсега на осъществявания от ВКС инстанционен контрол над въззивните съдебни актове, решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела и до 10 000 лв. за търговските дела обосновава правилността на изградения правен извод за отсъствие на възникнало за настоящия частен жалбоподател потестативно процесуално правомощие на касационно жалба, към датата на подаването и, поради което същата правилно е възприета за процесуално недопустима.
Изводът на ВКС за недопустимост на касационния контрол не се променя от обстоятелството, че общият сбор от цената отделните обективно съединени искове надхвърля сумата 10 000 лева. Последователно в практиката си, вкл. при действието на ГПК/ отм./ ВКС е поддържал разбирането, че при наличието на съединени при условията на чл.103 ГПК искови претенции за парични вземания с цена на всеки отделен иск под 10 000 лв., решението, касаещо същите е изключено от обхвата на осъществявания от ВКС касационен контрол, независимо от общата сборна цена, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тези искове несъмнено биха били необжалваеми.
Неоснователно е и оплакването на частния жалбоподател, че делото не е търговско. Освен, че аргументация на същото въобще отсъства в частната жалба, което само по себе си изключва и задължение за касационната инстанция подробно да обсъди основателността му, то за прецизност на настоящето изложение е необходимо да се посочи, че вземането на ищеца, заявител в заповедното производство, произтича от договор за кредит – банкова сделка, която е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1,т.7 ТЗ и този и характер и определя и търговския характер на делото.
Водим от изложените съображения и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС определение № 154 от 31.05.2013 год., по т. д. 2253/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: