О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
София, 22.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1224 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Р. Д., срещу решение от 01.11.2012 г. на Софийски градски съд, Г.О., ІІ-б въззивен състав /СГС/ по гр.д. № 15316/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът – З. [фирма] оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски районен съд /СРС/ е предявен иск от [фирма] срещу З. [фирма] на основание чл.208 КЗ за сумата 15000 лв. – застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Пълно автокаско” на товарно МПС за настъпило на 06.01.2008 г. застрахователно събитие – кражба на застрахованото имущество и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 1203.97 лв. – лихва за забава за посочен период от време. СРС е отхвърлил изцяло исковете със законните последици, а СГС е потвърдил решението му. СГС е приел, че исковете за претендираното застрахователно обезщетение са неоснователни, тъй като в случая застрахователят се освобождава от отговорност по силата на т.7.3.1.11 пр. първо от Общите условия, действащи между страните, която разпоредба обуславя самостоятелна хипотеза на освобождаване от отговорност на застрахователя. Тази хипотеза според СГС се свежда до случаи на немонтирана, липсваща, неизправна, невключена алармена инсталация, без да е необходимо застрахователят да е поставил изрично писмено изискване за наличие на алармена система. Този си извод СГС е мотивирал с цялостното смислово, логическо и граматическо тълкуване на посочената точка от Общите условия, отчитайки, че отделните хипотези в нея са отделени с точка и запетая като препинателен знак.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касаторът визира този процесуален въпрос, свързан с тълкуването на част от клауза на договора, в случая т.7.3.1.11 пр. първо от Общите условия, без от СГС да е търсен смисъла, произтичащ от целия договор и не по правилата на чл.20 ЗЗД. Касаторът твърди, че даденото тълкуване от СГС е в противоречие със съдебната практика на ВКС по прилагането на чл.20 ЗЗД. Твърди още, че липсва и създадена съдебна практика относно тълкуването на клаузи от Общите условия на застрахователен договор.
Въпросът за тълкуването на клауза от Общите условия на застраховане в конкретния случай е решаващ за изхода на спора. Общите условия са част от сключения между страните застрахователен договор /чл.186 ал.1 КЗ/ и те подлежат на тълкуване, съобразно общите правила на ЗЗД, доколкото в КЗ не е предвидено друго /арг. от чл.183 ал.2 КЗ/. Но в случая. СГС е извършил такова тълкуване, правилността му е основание по чл.281 т.3 ГПК, а не въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. СГС е изложил съображения защо приема приложение на изключението по т.7.3.1.11 пр. първо от Общите условия, мотивирайки се със смисловото, логическо и граматическо тълкуване на посочената точка и отделянето на отделните хипотези в нея с точка и запетая, който препинателен знак, според СГС, обикновено се използва за отделяне на относително самостоятелни синтактични цялости. Щом това е така, няма основание да се приеме, че даденото тълкувание на СГС е в отклонение с приложената от касатора съдебна практика по тълкуване на договорите, съобразно правилата на чл.20 ЗЗД. Следва да се има предвид, че всеки договор е конкретен, сключен при конкретни условия и е необходима конкретна преценка при тълкуване на тези условия. Именно тази конкретност е взета предвид в случая от СГС при тълкуването на отделните хипотези в т.7.3.1.11 от Общите условия, изключващи застрахователната отговорност. Обстоятелството, че даденото тълкуване на СГС на процесната част от Общите условия на застраховане не съвпада с тълкуването на самия касатор, не е основание за наличие на противоречие на въззивното решение с приложена практика на ВКС по обективно неидентични казуси, свързани с договори без приложение на Общи условия по тях. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че по така формулирания въпрос не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК /с оглед приложените решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които при констатирано противоречие биха мотивирали наличие на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – т.2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Не е налице и наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Самият касатор се позовава на практика на ВКС по тълкуване на договори, но твърди и липса на практика по тълкуване на Общи условия. Но Общите условия към застрахователните договори на различните застрахователи са различни и дадено тълкувание на част от конкретни Общи условия на един застраховател във връзка с конкретно сключен договор при определени условия, т.е. конкретно установена и приета фактическа обстановка, не е относимо към друг застраховател при сключени застрахователни договори при други условия. Щом това е така, липсва основание да се приеме наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпроса за тълкуване на част от една точка от Общи условия на застраховател по сключен застрахователен договор.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
На основание чл.78 ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата 774 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.11.2012 г. на Софийски градски съд, Г.О., ІІ-б въззивен състав по гр.д. № 15316/2011 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на З. [фирма] [населено място], [улица] сумата от 774 лв. /седемстотин седемдесет и четири лева/ юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.