3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№786
София, 03.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 121 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Т. В. срещу Решение № 505 от 26.10.2011 год. по гр.д.№ 735/2011 год. на Плевенския окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на В. срещу Решение № 908-І от 07.06.2011 год. по гр.д.№ 2526/2011 год. на Плевенския районен съд. Като е счел, че първоинстанционното решение е правилно, въззивният съд го е потвърдил С него ПлРС е уважил предявеният по реда на чл.422 ГПК от [фирма] срещу Е. Т. В. иск за установяване съществуването за вземане за сумата 12000 лв. за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на дружеството.
Ответникът по касация [фирма] не е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
С исковата молба [фирма] не е въвел твърдения за наличието на каузално правоотношение, а се е позовал на абстрактния характер на сделката. Тезата на ответника-касатор Е. Т. В., съдържаща се в отговора о чл.131 ГПК е, че независимо от абстрактния характер на сделката, ищецът трябва да посочи каква каузална сделка обезпечава и при липсата на тези обстоятелства, исковата молба е нередовна и искът – недопустим.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по отношение на въпроса „За необходимостта от установяване на каузална сделка и разпределяне на доказателствената тежест”. Посочил е две решения на Търговската колегия на ВКС, както и две решения на РС-Раднево и РС-Стара Загора. .
Настоящият съдебен състав счита, че нито едно от основанията по чл.280 ал.1 ГПК не е налице. Това е така, поради обстоятелството, че предмет на иска по чл.422 ГПК е установяване съществуването на вземането. Трябва да бъде изследвано и каузалното правоотношение, когато менителничният ефект има обезпечителна функция, но само ако такова твърдение е валидно въведено от някоя от страните по делото. В този случай доказателствената тежест за установяване на каузата и наличието/липсата на задължение по нея е на страната, която го твърди и черпи права от това. В случай, че ищецът основава вземането си само на абстрактната сделка и ответникът не е въвел конкретни твърдения за наличието и естеството на каузално правоотношение, правомощията на съда се изчерпват с проверката на доводите и възраженията, произтичащи от абстрактността.
С Решение № 121 от 01.07.2009 год. по т.д.№ 55/2009 год. на ІІ т.о.; Решение № 149 от 05.11.2010 год. по т.д.№ 49/2010 год. на І т.о. и Решение № 173 от 12.01.2011 год. по т.д.№ 901/2009 год. на І т.о., Върховният касационен съд се е произнесъл по връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение. Решенията са постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и разясненията на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК.
Въззивното решение не противоречи на цитираната по-горе съдебна практика, поради което касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Доказателства за направени разноски от ответника по касация не са представени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 505 от 26.10.2011 год. по гр.д.№ 735/2011 год. на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.