О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 786
София, 06.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 871/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от 17.12.2014 г. на С. Й. Г. чрез адв. Н. Г. против решение № 544 от 20.11.2014 г. по в. гр. д. № 667/2014 г. на Окръжен съд – [населено място], II – ри състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 19.06.2014 г. по гр. д. № 1392/2012 г. на Районен съд – [населено място], с което е отхвърлен предявеният от С. Й. Г. против С. В. Натова, Б. Д. Натов, М. Ж. Е. и М. В. К. – Е. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за постановяване на решение, с което да бъде обявен за недействителен спрямо С. Й. Г. договор за покупко – продажба на недвижим имот: 1/3 ид. част от дворно място с площ от 544 кв. м., образуващо УПИ X. – 3995 в кв. 93 по плана на В. при граници и съседи на парцела: от юг – улица, от север УПИ III – 3994 и УПИ IV – 3996, от запад – УПИ X. – 3998 и от изток – УПИ X. – 3994, ведно с втория жилищен етаж от построената в парцела жилищна сграда – къща на застроена площ от 151 кв. м., състояща се от един избен и три жилищни етажа, ведно с 1/3 ид. част от избения етаж, от тавана и от общите части на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, необосновано и е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба С. В. Натова, Б. Д. Натов, М. Д. Натова – Т., М. Ж. Е. и М. В. К. – Е. чрез адв. Продан П. в писмен отговор по делото оспорват наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 284,ал.3,т.1ГПК, поради което е процесуално допустима, включително и с оглед изискването за цена на иска по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани четири правни въпроса, с необходимостта от даването на отговор по които се обосновава искането за допускане на касационно обжалване, а именно:
(1) „Длъжен ли е въззивният съд при преценката на доказателствения материал да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и по отделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им”.
(2) „В производството по иск по чл. 135 ЗЗД, за да достигне до извод за липса на знание за увреждане у длъжника може ли решаващият съд да се позове на правоотношенията, от които произтича вземането? – конкретно да приеме, че липсва знание за увреждане у длъжниците по алеаторен договор за издръжка и гледане, защото кредиторът по договора е починал преди прехвърляне на имота и след тази дата те вече не са имали задължение да полагат грижи за него и да го издържат”.
(3) „Следва ли да се придава изобщо правно значение на наличието или липсата на неизпълнение на дължимата престация в хипотезате на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, както и на узнаването от страна на длъжниците за заведеното срещу тях дело за разваляне на алеаторен договор, преди момента на извършване на атакуваната сделка, за да се установи по делото наличието на „знание за увреждане” у длъжниците към момента на сключване на увреждащата сделка”.
(4) „Какъв е начинът и доказателствените средства, въз основа на които съдът да формира убеждението си относно знанието на длъжника и лицата, с които е договарял за увреждане на кредитора като предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД и по – специално – дали знанието за увреждане следва да се установи с преки доказателства или е възможно въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до извод за наличие на знание, включително необходимо ли е тава да бъде направено след съвкупна преценка на всички ангажирани по делото доказателства”.
Касаторът счита, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС, която сочи във връзка със всеки правен въпрос и по този начин обосновава изпълнението на допълнителния критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
С въззивното решение се приема, че от обективна страна хипотезата на чл. 135 ЗЗД е изпълнена : Ищецът по делото С. Г. е кредитор на ответниците Н. .Същият е единствен законен наследник на И. Й. Г., поради което след неговата смърт е продължил заведеното от него дело за разваляне на договора за издръжка и гледане.Правото на разваляне възниква от момента на неизпълнението на поетите задължения към кредитора по този договор .В случая И. Г. е придобил качеството на кредитор от момента, в който длъжникът Д. Натов е преустановил изпълнението си на задълженията по договора като с влязло в сила решение договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е развален. От тук и извода, че И. Г. , а по- късно и неговия наследник С. Г. е придобил качеството на кредитор на ответниците Н. преди нотариалното удостоверяване на атакуваната сделка – на 24.08.2014 г. На второ място с тази сделка С. Г. е бил увреден като кредитор , доколкото след разваляне на договора за издръжка и гледане е осуетено реалното връщане на имота в патримониума на същия като наследник на първоначалния собственик и негов брат И. Г.. Прието е, че независимо от обективните предпоставки за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД, така предявения иск е неоснователен , тъй като не са налице предпоставките от субективна страна – знание от страна на длъжника за увреждането, а при възмезден договор, какъвто е настоящия и знание за М. и М. Е. в качеството им на трето лице, с което длъжникът е договарял.В тази насока съдът е направил анализ на събраните по делото доказателства и е приел, че по делото не е установено по безспорен и категоричен начин това знание.
Съгласно т.1 ТР №1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос по см. на чл. 280,ал.1ГПК, формулирането на който е основната предпоставка за допустимост на касационното обжалване, следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на спора. Този въпрос не следва да касае фактическите констатации на съда, нито неговата оценка на събраните по делото доказателства , а решаващите му правни изводи, които на практика съставляват приложението на закона.Въпросът не следва да касае правилността на решението и евентуалните пороци по чл. 281 ГПК , които обосновават основания за неговата отмяна.
С оглед така очертаната характеристика на правният въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, следва да се посочи, че първият поставен въпрос не следва да се обсъжда, доколкото същият има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение на чл.235 ГПК, а именно, че при постановяване на своето решение съдът не се е произнесъл въз основа на всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните. Вторият и трети въпрос касаят отделни съображения на съда във връзка с формиране на неговия извод за липса на знание за увреждането на кредитора у третите лица.С оглед на това същите сами по себе си не са обуславящи,макар и да имат отношение към формиране на крайния извод на съда за липса на такова знание. Същевременно не съществува законово изведено правило какви обстоятелства следва да обсъжда съда при формиране на изводите относно наличието или липсата на субективния елемент от хипотезата на чл. 135 ЗЗД. Последното е така, доколкото във всеки конкретен случай тези обстоятелства са различни. С оглед на това на практика тези въпроси имат фактически , а не правен характер.
Такъв / правен /характер има четвъртият формулиран от касатора въпрос, поради което следва да се обсъди дали по отношение на него е изпълнен посочения допълнителен критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
За да обоснове този критерий / основание / касаторът се е позовал на противоречие с Решение №218/11.10.2013 по гр.д. №1778/2013 г. на ВКС, 3-то г.о. , с което е прието, че „знанието на приобретателите на недвижимия имот за увреждане на кредитора на техния прехвърлител, подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства. Доказването не е необходимо да е пълно и главно. При липса на преки доказателства , доказването може да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, в които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му. За наличие на знание е достатъчно преобретателите по транслативните сделки да са съзнавали , че в резултат на сделката съществува възможността да се възпрепятства кредитора да се удовлетвори от стойността на имота”, както и на противоречие с решение №162/01.07.2014 г. по гр.д. №7320/2013 г. на ВКС, според което „ при формиране решаващия си извод по отношение на знанието на купувача за увреждане, съдът е длъжен да извърши преценка от фактическа страна на всички спорни обстоятелства, съобразно с ангажираните по делото доказателства.”Твърдяното от касатора противоречие с цитираните решения по поставения въпрос обаче не е налице:
С обжалваното решение след обсъждане на доказателствата по делото съдът е направил извод, че по делото не е доказано по безспорен и категоричен начин знанието на преобретателите за увреждане на кредитора. Тоест при формиране на фактическия извод относно „знанието” за увреждане на кредитора,съдът не е изхождал от разбирането, че доказването следва да се извърши с преки доказателства. Доказването по безспорен и категоричен начин може да се извърши и с косвени доказателства , които в своята съвкупност и логическа последователност да изключват възможността от друг извод. Очевидно с настоящото решение съдът е приел, че съвкупността на непреките доказателства не установява „знанието” по безспорен и категоричен начин. ,
По изложените съображения следва да се приеме , че не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
Разноски в полза на ответниците по касационната жалба не се присъждат , доколкото по делото не са представени доказателства, че такива са направени.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 544 от 20.11.2014 г. по в. гр. д. № 667/2014 г. на Окръжен съд – [населено място], II – ри състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: