4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. С., ……..………2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и десета година, в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 1940 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Я. Т. и А. С. П. и двамата от гр. П., подадена от процесуалният им представител- адв. П.Петков срещу въззивно решение № 474 от 16.10.2009 г. по гр.д. № 737/2009 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 9.07.2009 г. по гр.д. № 2835/2007 г. на П. районен съд, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят солидарно на ищцата Я. И. Б. обезщетение за претърпяни от същата имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 2 993.70 лв.- увреждания на автомобил марка “Т.”, модел “Ярис”, с рег. № РА 2233, собственост на ищцата.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с цитираната в изложението практика и са от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т., т.2 и т. 3 ГПК.
Ответницата Я. И. Б. не е подала писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
П.т окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от ищцата иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.51 ЗЗД е уважен за сумата 2993.70 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Приел е, че заявената от ищцата претенция за обезщетение за вреди, изразяващи се в повреди на собственият й лек автомобил, причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие станало на 13.09.2007 г. около 17.35 ч. в гр. П. на кръстовището на ул. ”Ст.Караджа” и ул.” Бр.Консулови”, при изпълнение на маневра “завиване в обратна посока”, при която била блъсната от движещия си отзад автобус марка “А.”, с рег. № РА 9470 АВ, собственост на ответника А. С. П. и управляван от ответника И. Я. Т. е основателна за посочената сума. Приел е че повредите на автомобила са нанесени в резултат на виновното поведение на ответника Т., изразяващо се в нарушение на конкретна правна норма, вменяваща му определено поведение- чл.23, ал.1 ЗДвП. Ответникът е следвало да се движи на такава дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удара, когато то намали или рязко спре. Приел е също така, че от събраните по делото доказателства, включително и от приетите експертизи, не се установява произшествието в резултат на което са причинени повреди на автомобила на ищцата да е настъпило от нейно виновно поведение, изключващо отговорността на ответниците. В обобщение въззивният съд е приел, че вредите са настъпили в резултат на виновното поведение на водача на автобуса, поради което е налице фактическия състав на отговорността по чл. 49 във вр. чл.45 ЗЗД и чл.51 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя материалноправният въпрос за наличието на причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилата вреда, като елемент от фактическия състав по чл.45 ЗЗД, при наличието на който се ангажирана отговорността на деликвента. Поддържа се, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с даденото разрешение в задължителната практика ППВС № 7/1959 г., т.2 съобразно което отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, а вината се предполага до доказване на противното.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, правният въпрос, от значение за изхода на делото трябва да е разрешен в противоречие с цитираното постановление на Пленума на ВС.
В случая повдигнатия правен въпрос е от значение за изхода на делото, но не е налице противоречие между разрешението дадено в обжалваното решение на въззивния съд и даденото разрешение на същия въпрос в цитираното ПП на Върховния съд. За да уважи искът въззивният съд е приел, че ответникът Т. е действал противоправно, неспазвайки необходимата дистанция, с което е нарушил нормата на чл.23, ал.1 ЗДвП, че това му поведение е станало причина за сблъсъка между двата автомобила, в резултат на което са нанесени повреди на автомобила на ищцата, затова е налице фактическия състав на отговорността по чл.45 ЗЗД за прекия причинител на вредата и по чл.49 ЗЗД за възложителя на работата. Поведението е противоправно, когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. Деликтната отговорност предполага да бъдат обезщетени виновно причинените вреди, когато действието което ги е причинило е противоправо. В случая приетото от въззивния съд, че е налице причинна връзка между противоправно поведение от страна на ответника Т. и претърпяните от ищцата вреди е основано на установените по делото конкретни факти и обстоятелства, както и изводът му, че не е опровергана законовата презумпция за вината на деликвента. Постановеното въззивно решение не е в противоречие с приетото в цитираното постановление на Пленума на ВС.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставения въпрос- противоречива съдебна практика. В представените влезли в сила решения на Върховния съд са дадени разрешение за наличието или липсата на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД с оглед конкретните факти по всяко едно от делата. Дадените разрешения се отнасят до конкретни казуси, разрешени при конкретна фактическа обстановка, което не обосновава противоречива съдебна практика по чл. 45 ЗЗД. Обжалваното съдебно решение, с което е уважен искът не влиза в противоречие с приетото в представените съдебни решения относно фактическият състав на отговорността по чл.45 ЗЗД.
По този въпрос не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол, защото не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле. Не е налице неясна, или непълна правна норма, която да изисква тълкуване за изясняване на точния й смисъл.
По въпроса за задължението на съда да обсъди всички събраните по делото доказателства съобразно нормата на чл.188 ГПК /отм./ не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.. С обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от общото правило за разпределяне на доказателствената тежест по см. на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./, както и не е нарушил нормата на чл.188 ГПК /отм./ задължаващата го да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, а представените съдебни решения не дават друго разрешение на поставените процесуалноправни въпроси.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 474 от 16.10.2009 г. по гр.д. № 737/2009 г. на П. окръжен съд. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :