О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
София, 16.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 668/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от К. Б. и Р. Б. , двамата от гр. Н., против решението на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 820/2008 год.. С допълнителни молби от 9. 2. 2009 г. и от 21. 4. 2009 г., жалбоподателите са изложили основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът „Б” О. , гр. П. счита, че не са налице основания за допускане на касация и жалбата е неоснователна по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пловдивският апелативен съд с въззивно решение от 5. 11. 2008 г. по гр. д. № 820/2008 г. е оставил в сила решението на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 518/2007 г., с което е отхвърлен предявеният от К. и Р. Б. против „ Б. ” О. , иск за сумата 11000 лв., претърпени от ищците вреди от прекратяване на предварителен договор за покупко-продажба. Апелативният съд е констатирал, че претендираната сума се сочи като имуществена щета на ищците – платена от тях част от уговорена неустойка по предварителен договор от 31. 8. 2006 г. за продажба на имот, тъй-като в резултат на действията на дружеството-ответник е станало невъзможно да изпълнят задълженията си по предварителния договор и да прехвърлят на трето лице конкретно описан недвижим имот. Ищците са твърдяли, че това действие на ответника се изразява в предявяване на иск от „Б” О. за разваляне на договора, удостоверен с нот. акт № 34/24. 02. 2005 г., с който дружеството и още две лица – търговски дружества, са продали на ищците същия недвижим имот в землището на гр. Н., с площ 4839 кв. м., заедно с правото на строеж на три хотела. Въззивният съд е определил, че правното основание на иска срещу ответника в качеството му на юридическо лице е чл. 49 ЗЗД – отговорност за вреди от виновни действия или бездействия на физическите лица, на които юридическото лице е възложило работа и в случая, такова действие е предявяването на иск за разваляне на договор от представляващите дружеството. В тази връзка, съдът е посочил, че предявяването на граждански иск не е противоправно поведение на длъжностните лица на дружеството и последното не може да носи да носи отговорност за вреди.
В изложението на основанията за допускане на касация, жалбоподателите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и твърдят, че като е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, апелативният съд се е произнесъл по съществен матириалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това твърдение не е обосновано с конкретни доводи. Посочено е само, че с отхвърляне на иска се толерира извършената от ответника злоупотребата с право, което е недопустимо. Твърденията на жалбоподателите са необосновани, те само възпроизвеждат текста на посочената по-горе разпоредба, но не са подкрепени от съответните правни съображения и фактически констатации. При това положение, искането за допускане на касация е неоснователно и
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 5. 11. 2008 г. по гр. д. № 820/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, по касационната жалба на К. А. Б. и Р. Ш. Б., двамата от гр. Н..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: