О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
София, 28.12.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 755 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “В” АД чрез а. И срещу решение № 420/20.08.2008 г. на Б. окръжен съд /Бл. ОС/ по в.гр.д. № 380/2008 г., с което е оставено в сила уважително решение на Б. районен съд /Бл. РС/ по искове срещу настоящия касатор по чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване се сочи “противоречие с практика на ВКС, относно точното прилагане на закона и правото”.
Ответникът по жалбата – Е. “В” не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Бл. РС е сезиран с иск от Е. “В” срещу настоящия касатор с искове по чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД за сумите, съответно: 8293.16 лв. възнаграждение по договор за услуга – охрана и 421.07 лв. лихва за забава. Исковете са уважени от първоинстанционният съд, чието решение е оставено в сила от Бл. ОС, при обсъждане на събраните по делото доказателства – договор с анекси, фактури и заключение на ССЕ.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В случая касаторът не формулира конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Излага доводи за неправилност на решението като твърди, че е нередовно призоваван, че въззивният съд не е анализирал доказателствата и неправилно е приложил материалния закон, без да се съобразява с тези доказателства. Именно това обуславя разрешаване на спора от Бл. ОС в противоречие с практика на ВКС, която не се посочва.
При така формулираните основания за допускане на касационно обжалване, не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК – нито се формулира конкретен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, нито се обосновава приложение на някои от допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Излагат се само твърдения за неправилност – нередовно призоваване и необсъждане на доказателства /при наличие на редовно призоваване за всички открити съдебни заседания и обсъждане на доказателствата/, които и да са налице, мотивират оплакване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК, но сами по себе си като декларативно позоваване не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на Бл. ОС, поради което и на основание чл.288 ГПК съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 420/20.08.2008 г. на Б. окръжен съд по в.гр.д. № 380/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.