О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
София, 01.11. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2513 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационни жалби на „МЪРКЮРИ“ ЕАД чрез адвокат Н. Б. от АК-София и „ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП ЛИМИТИД (КЛОН БЪЛГАРИЯ)“ КЧТ чрез адвокат М. К. от АК-София срещу решение № 220 от 25.01.2019 г. по в.гр.д. № 3865/2018 г. на Апелативен съд София в частта, в която се отменя решение № 3495/01.06.2018 г. по гр.д. № 14253/2016 г. на Софийски градски съд и са уважени исковете на Х. С. С. за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 20 000 лева и за сумата от 2360,78 лева – имуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.06.2013 г. до изплащането, на основание чл.49 ЗЗД.
Касационната жалба на ответника по делото срещу въззивното решение в осъдителната му част съдържа доводи за очевидна неправилност, нарушение на материалния закон и процесуалните правила, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпросите: 1/ Допустимо ли е въззивният съд да извършва промяна на правната квалификация дадена от първоинстанционния съд, без да изготви и представи нов доклад, в който да укаже новите обстоятелства, които подлежат на доказване, да изясни новото разпределение на доказателствената тежест и съответното събиране на доказателства? 2/ Допустимо ли е съдът да извърши правната квалификация на спора, която не се базира на изложените в исковата молба твърдения? 3/Допустимо ли е постановяване на решение, обосновано само и единствено на доказателства, които представляват показания на заинтересован свидетел? 4/ Допустимо ли е въззивният съд да приеме за установени факти и обстоятелства, за които няма събрани конкретни доказателства, а да се обоснове само на твърдения на ищеца, без да са представени доказателства по реда на ГПК? Според касатора, тези въпроси са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС, като поставя и въпроса: Какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди при увреждания, изразяващи се в счупване на долен крайник и контузна рана, свързана с това, с продължителност от около шест-седем месеца, който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и уедняквяване на съдебната практика. Отделно се твърди, че нарушенията на материалния закон, процесуалните правила и липсата на убедителни мотиви в решението на въззивната инстанция е основание за допускане на касационно обжалване поради очевидната му неправилност.
В касационната жалба на подпомагащата страна срещу решението на въззивния съд в осъдителната част също се твърди, че е неправилно и необосновано, а в изложението към касационната жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпросите: 1/ Какво е приложението на чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и по чл.50 от ЗЗД и как следва да се разграничава отговорността за непозволено увреждане на делинквента по двата състава? 2/ Обвързан ли е решаващият съд от твърденията на ищеца, изложени в исковата молба? 3/ Какви са правомощията на въззивния съд, когато прецени, че дадената от първоинстанционния съд квалификация на спора е неправилна, респективно указанията за подлежащите на доказване факти са били неправилни? Представлява ли процесуално нарушение промяната от страна на решаващия съд на правната квалификация на предявения иск за първи път едва с постановеното решение, без да изготви доклад и да даде на страните указания относно подлежащите на доказване факти и възможността да ангажират доказателства с оглед новата правна квалификация? 4/ Как следва да се преценяват свидетелските показания на заинтересован свидетел, напр.роднина на една от страните? В кои случаи въззивният съд може да постанови решение на база на свидетелски показания на свидетел, който е заинтересован от изхода на делото в полза на една от страните? Касаторът счита, че въпросите са решени от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС.
От Х. С. С. чрез адвокат В. Х. от АК-София са постъпили два писмени отговора, с които оспорва доводите в касационните жалби, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира че касационните жалби на ответника и подпомагащата страна по делото срещу въззивното решение в осъдителната му част за имуществените вреди не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, с оглед на което следва да бъде оставена без разглеждане поради следните съображения: Преценката на съда дали решението подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба, която се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото съдебно заседание по делото, според чл.70, ал.1 ГПК. В случая, ищецът твърди, че са му причинени имуществени и неимуществени вреди, чийто размер е съответно 3000 лева и 25 200 лева. Цената на предявения иск за имуществени вреди съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК се определя от търсената сума, която е под минималния праг за достъп до касационно обжалване, предвиден в чл.280, ал.3, т.1 ГПК, поради което в тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
За да присъди обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника от инцидента на 08.06.2013 г., при който е пострадала ищцата по делото, но правната квалификация на иска следва да се определя въз основа на заявените с исковата молба твърдения. Според мотивите на решението, отговорността по чл.50 ЗЗД има субсидиарен характер и произтича от свойствата или недостатъците на вещта, а „причина за увреждането на ищцата е вследствие невъзможността да се предприемат действия във връзка с работата на автоматичната врата“, която се е затворила при влизането на ищцата в търговския обект и е причинила счупване на дясната й бедрена кост. Съобразявайки заключението на вещо лице и показанията на свидетелите по делото, въззивната инстанция приема, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 20 000 лева.
Не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, при липсата на нарушение на основните принципи на правото, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с упражняване правото на иск от ищеца. Не е налице и явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, доколкото решението съдържа конкретната преценка на въззивния съд за установените по делото факти и приложението на закона към тях и в този смисъл липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ засягаща търсената от страните защита.
При така изложените мотиви на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по уточнените при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, процесуалноправни въпроси: 1/ Допустимо ли е въззивният съд да промени правната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд, без да изготви и представи нов доклад, в който да укаже новите обстоятелства, които подлежат на доказване, да изясни новото разпределение на доказателствената тежест и съответното събиране на доказателства? и 2/ Какви са правомощията на въззивната инстанция, когато прецени, че дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявения иск е неправилна, с оглед заявените в исковата молба твърдения? Въпросите обуславят изхода на делото и решаващите изводи на въззивния съд, но даденият отговор в обжалваното решение е в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд формирана с т.2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК и решение № 431/20.12.2011 г. по гр.д. № 455/2011 г. на ІІІ г.о.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от 05.03.2019 г. на „МЪРКЮРИ“ ЕАД, подадена чрез адвокат Н. Б. от АК-София и касационна жалба от /07.03.2019 г. на „ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП ЛИМИТИД (КЛОН БЪЛГАРИЯ)“ КЧТ, подадена чрез адвокат М. К. от АК-София срещу решение № 220 от 25.01.2019 г. по в.гр.д. № 3865/2018 г. на Апелативен съд София в осъдителната му част за имуществените вреди.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 220 от 25.01.2019 г. по в.гр.д. № 3865/2018 г. на Апелативен съд София в осъдителната му част за неимуществените вреди.
УКАЗВА на „МЪРКЮРИ“ ЕАД чрез адвокат Н. Б. от АК-София, в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 400 (четиристотин) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
УКАЗВА на „ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП ЛИМИТИД (КЛОН БЪЛГАРИЯ)“ КЧТ чрез адвокат М. К. от АК-София в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 400 (четиристотин) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
Определението в частта, с която касационните жалби се оставят без разглеждане, може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.