О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
София, 12 юни 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 2636/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Столична община, чрез процесуален представител адвокат А. Д., против въззивно решение на СГС, ГК, ІІ-В състав от 22.11.2013 г., постановено по гр. д. № 2898/2013 г., с което е отменено решението на СРС, 40-ти състав от 16.11.2012 г., постановено по гр. д. № 31686/2011 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от К. П. Г. срещу Столична община иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 52 ЗЗД за разликата над сумата от 5 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв. и вместо това е постановено друго решение, с което Столична община е осъдена да заплати на К. П. Г. разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат от ухапване от безстопанствено куче на 9.06.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 20.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение в размер на сумата 5 000 лв., както и в частта за разноските в размер на сумата 1 616.55 лв. пред двете инстанции.
С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК с молба да се отмени и да се постанови друго решение, с което предявеният иск да се отхвърли изцяло.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като са формулирани правни въпроси, касаещи разпределението на доказателствената тежест между страните по спора, а именно: 1. Ангажирането на отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД за противоправно бездействие на длъжностно лице от самостоятелно обособена структура или на кмета и общинската администрация във връзка с дейността им по отношение на безстопанствените кучета обусловено ли е от липсата на точно изпълнение или постигането на конкретен резултат; 2. Кои факти обхваща задължението на ищеца за провеждане на пълно и главно доказване по предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД и обхваща ли то доказването, че безстопанствено куче е причинило инцидента като правопораждащ факт и върху коя от страните пада доказателствената тежест за тяхното установяване. В аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът се е позовал на Р. № 488/7.02.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 383/27.07.2010 г. по гр. д. № 424/2009 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 377/27.04.2009 г. по гр. д. № 5682/2007 г., ВКС, ІV г. о. и Р. № 131/1.11.1967 г. по гр. д. № 99/1967 г., ВС, ОСГК. В аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът се е позовал на Р. от 20.01.2012 г. по гр. д. № 3117/2011 г., СГС, ІІ А с-в; Р. № І-25-61/5.04.2013 г. по гр. д. № 51227/2012 г. на СРС, 25-ти с-в; Р. № 136/10.07.2007 г. по гр. д. № 3323/2006 г. на СГС, ІV Г с-в; Р. от 5.07.2009 г. по гр. д. № 3140/2008 г. на СГС, ІV А с-в; Р. от 31.10.2011 г. по гр. д. № 6305/2011 г. на СГС, ІІІ Б с-в; Р. № І-50-37/15.02.2013 г. по гр. д. № 18743/2011 г. на СРС, 50 с-в и Р. от 5.09.2012 г. по гр. д. № 234/2011 г., СРС, 32 с-в. Посочен е и съществен материално правен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно точното съдържание и изискуемия резултат от нормативновменените задължения на общинската администрация по отношение на безстопанствените кучета и релевантността на тяхното изпълнение. Към изложението са приложени заверени копия на цитираните съдебни актове.
За ответника по касация К. П. Г. е подаден писмен отговор на жалбата от процесуален представител адвокат М. Д.-САК. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендират се разноски за касационната инстанция по договор за правна защита и съдействие, серия А, № 0297072 с пълномощно от 14.03.2014 г. и списък по чл. 80 ГПК.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на обжалването, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е възприел правния извод за изпълнена от ищцата доказателствена тежест в процеса за установяване елементите от фактическия състав на чл. 49вр. чл. 45 ЗЗД, на което основание е ангажирана гражданската отговорност на ответника.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Доколкото повдигнатите от касатора въпроси са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК и е изпълнено общото основание за допустимост на касационното обжалване, не са налице специалните основания за допустимост по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В. решение не е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. От приложените към изложението съдебни актове не се установява противоречива съдебна практика. Не са налице предпоставките за допускане на обжалването на основание на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, така както са разяснени с т. 4 от цитираното тълкувателно решение.
По всеки един от повдигнатите с изложението въпроси е налице установена и непротиворечива съдебна практика, за промяна на която не са налице съответни обществено-икономически условия.
С Р. № 488/7.02.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г., ВКС, ІV г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК по задължителен за съдебната практика начин е прието, че в случаите на ухапване от безстопанствено куче в тежест на ответната община е да докаже по делото какви мерки са предприети за ограничаване агресивното поведение на безстопанствените кучета в изпълнение на общото задължение за полагани на грижа за опазване живота и здравето на гражданите, какви действия са предприети в изпълнение на задълженията по чл. 35, т. 4 и чл. 70 ЗВМД, както и по чл. 40, 41, 47 и 48 ЗЗЖ и как тези действия са координирани с действията на организациите за защита на животните.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски в размер на сумата 400 лв.-възнаграждение на един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-ри „В” въззивен състав № 7871/22.11.2013 г., постановено по гр. д. № 2898/2013 г. по касационна жалба на ответника Столична община.
ОСЪЖДА Столична община, [населено място], [улица] да заплати на К. П. Г. ЕГН [ЕГН], [населено място], ж. к. „Надежда ІІІ”, [жилищен адрес] сумата 400.00 лв. разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: