7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
София,14.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 813 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищцата Д. В. С. против Решение № 2253 от 17.11.2015г. по в.гр.д.№ 2259/2015г. по описа на САС, ГК, 4 състав, с което след отмяна на решението по гр.д.№ 9039/2013г. на СГС, ГК, 21 състав, с което предявеният с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. иск е бил частично уважен до размер на 10 000лв, претенцията срещу [фирма] за обезщетяване неимуществените вреди на С. като пострадала пешеходка при пътно произшествие от 11.06.2013г., е отхвърлена.
С жалбата се иска отмяна на решението на САС като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано и постановяване на друго за уважаването на иска за сумата 20 000лв. със законните последици. Твърденията са за неправилност на изводите на САС, че поведението на водача на лекия автомобил не е виновно и противоправно, че ударът за него е непредотвратим, и че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.
Касаторката иска отмяна на решението и уважаването на иска за 20 000лв., но САС не е постановил диспозитив за потвърждаване на първоинстанциононто решение в частта за отхвърляне на иска за разликата над 10 000лв. Диспозитив е постановен само по отношение решението на първоинстанционния съд за уважаването на иска до размер на 10 000лв., което е отменено и искът е отхвърлен. Искане за допълване на решението не е било заявено.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Процесуалноправен: Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото и да изложи съображения защо не ги възприема. Твърдението е, че решаващият състав е основал извода си за наличие на случайно деяние на извода на първата автотехническа експертиза /която не е изготвена от вещо лице инж.Ж. Е., както се сочи а от в.л. инж.Ц. В./ като пренебрегнал второто заключение, изготвено от в.л. инж.Й. Й.. Допълнителната предпоставка е посочена по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на приложени актове – задължителна съдебна практика. 2/ Материалноправен: Имат ли задължение водачите на мпс да следят цялото пътно платно, а не само собствената си лента за движение и следва ли същите да са особено внимателни към движещите се още по тротоара и насочващи се към платното за движение пешеходци, които с поведението си явно или очевидно показват, че във всички случаи ще навлязат в него. Твърдението е, че застъпената от състава на САС теза по този въпрос и изводът за непредотвратимост на удара е в противоречие с решението по гр.д.№ 1741/2009г. на 3 г.о. на ВКС. 3/ Материалноправен /а не процесуалноправен както се сочи в изложението/ За приложението на чл.20 ЗДвП и може ли да се приеме, че водачът на мпс не е нарушил разпоредбата на чл.20 ЗДвП в случаите, когато пешеходецът е пресичал противоправно пътното платно. Позовава се на противоречие на приетото от САС по този въпрос с Решение по т.д.271/2014г. и по т.д.№ 172/2011г. и двете на 2 т.о. 4/ Материалноправен: Относно приложението на чл.15 НК при иск по чл.226,ал.1 КЗ-отм. – в кои случаи е налице случайно събитие и водачът на превозното средство, причинил птп не е действал виновно и противоправно при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1 ГПК- противоречие на обжалваното решение с решението по гр.д.№ 1741/2009г. на 3 г.о. Позовава се и на противоречие с ТР № 106/83 по н.д.90/82г. 5/ Материалноправен: Включва ли застрахователното покритие по ЗЗГОА в обема си случаите, при които увреждането е настъпило в резултат на безвиновно поведение на водача по смисъла на чл.267 КЗ във вр. с чл.50 ЗЗД или включва само случаите, при които е налице единствено деликт, т.е. виновна отговорност на водача при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК решение по т.д.№ 279/2011г. на Първо т.о. на ВКС. 6/ Материалноправен: Въведени ли са специални изисквания спрямо водачите на мпс да бъдат особено внимателни за осигуряване безопасността на пешеходците в районите на спирките на градския транспорт като се поддържа основанието по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на влезли в сила решения на САС по в.гр.д.№ 559/2011г., по в.гр.д.№ 1067/2009г. и в.гр.д.№ 559/2011г.
7/ Материалноправен: Следва ли да бъде предприета спасителна маневра в случай на навлизане на пешеходец в опасната зона за движение на автомобилите поради противоречие на изводите на САС, че водачът е действал в съответствие със законовите изисквания, за него ударът е непредотвратим. Според касатора изложените съображения са, че водачът „не е имал задължение за предприеме спасителна маневра при навлизане на пешеходката в опасната зона“. Поддържа се противоречие с решение по н.д.№ 239/2010г. на 2 н.о. и с ТР № 106/83 на ОСНК.
В писмен отговор [фирма] поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване. Претендира заплащане на разноски за производството.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни срещу първоинстанционното решение, в частта, с което искът по чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил уважен за сумата 10 000лв. и отхвърлен за разликата до 20 000лв. Ищцата е оспорвала размера на определеното обезщетение и приетия неин принос за настъпване на увреждането в размер на Ѕ и е искала завишаване на обезщетението на 20 000лв. Застрахователят е възразил срещу законосъобразността на извода, че водачът Г. В., управлявал лекия автомобил „Мазда“, рег. [рег.номер на МПС] при удара, с който на пешеходката е била причинено счупване на глезена на десния крак, е нарушил правилата за движение; искането е било за отмяна на решението за уважаване на иска и отхвърлянето му. Въззивната инстанция е счела жалбата на ответника, който с отговора на исковата молба е оспорил противоправното поведение на водача, за основателна. За да приеме отсъствието на виновно противоправно поведение, съставът на САС е обсъдил безспорните по делото факти: на 17.06.2013г. около 17.50 часа при натоварено в двете посоки движение, л.а. „Мазда“ се е движел в лявата лента на [улица]с посока от [улица]към [улица]със скорост 12-15 км.ч. Т. пешеходка Д. С. предприела пресичане на [улица]от тротоара в района на Н. на необозначено място /при наличие на пешеходна пътека преди кръстовището с [улица]и светофарна уредба на кръстовището с [улица]/ от ляво на дясно по посоката на движение на автомобила, като е преминала между автомобилите в двете ленти за насрещно движение, които в този момент за били спрели поради задръстване в тяхната посока. В посоката на л.а. „Мазда“ движението не било преустановено, водачът следял обстановката около потеглящия от дясната му страна от спирката тролейбус, не видял приближаващата се пешеходка и настъпил удар в предната лява зона на автомобила. По делото са били приети две автотехнически експертизи: според инж.В., опасната зона за спиране на автомобила е 6м., а отстоянието на автомобила до мястото на удара от момента, в който водачът е имал обективна възможност да възприеме пресичащата между спрелите от лявата му страна автомобили пешеходка, е 3-3.5м., т.е. ударът за водача не е бил предовратим; от техническа гледна точка причина за произшествието е предприетото от пешеходката пресичане на платното за движение на необозначено място, между спрели автомобили, без да отчита и подсигури безпрепятственото придвижване през втората част на уличното платно, където е имало движещи се автомобили. С според същия експерт, водачът В. не е имал обективна възможност своевременно да възприеме пешеходката, за да предотврати удара. Втората експертиза, назначена при оспорване на първото заключение, е приела, че пешеходката е била видима за водача, когато е била най-малко на 3.6 метра в ляво от осевата линия и ако в този момент водачът бе предприел аварийно спиране, ударът би бил предотвратим; при предприемане на аварийно спиране, в момента, в който пешеходката е пресякла двойната разделителна линия /разделящата противоположните платна за движение/, ударът е бил непредотвратим; според експерта от техническа гледна точка, причината за настъпването на произшествието е поведението на водача на л.а. „Мазда“, който е наблюдавал пътната обстановка около потеглящия вдясно от него тролейбус, но не е следил пътната обстановка от ляво, за да забележи придвижващата се върху платното за движение пешеходка. При тези факти САС е приел, че за водача не е съществувало задължение да очаква и предвиди движението на пешеходката през двойната непрекъсната осева линия, че пострадалата е тази, която е създала опасността със своето неправомерно поведение. Обсъдил е, че тя била увредена в опасната зона за спиране на автомобила, поради което е счел, че причина за злополуката е нейното противоправно поведение – преминала е две ленти за движение в посока, обратна на движението на лекия автомобил и е пресякла и двойната непрекъсната линия. Мотивирано е, че деянието на водача е случайно по смисъла на чл.15 НК, тъй като съгласно заключенията и на двамата експерти, ударът е непредотвратим към момента, в който пострадалата е била на осевата линия. Изложени са подробни мотиви за некредитиране извода на в.л. инж.Й., че пострадалата е била видима за водача, когато се е намирала на 3.6 метра вляво от осевата линия, поради което ударът е предотвратим при предприемате в този момент на аварийно спиране. Обсъдено е, че тезата, според която, пострадалата е била видима за водача към момента, в който е отстояла на 3.6 метра от разделителната линия, е хипотетична и не съответства на другите събрани по делото доказателства: наличие на две спрели колони от автомобили и задръстване в обратната посока за движение, през които пешеходката е преминавала, което според състава на САС безспорно е препятствало видимостта на водача. Мотивирано е, че отсъства нарушение на чл.20 ЗДвП и правомерно В. е следял пътната обстановка по посока на движението си, където е потеглял от спирка тролейбус, че няма данни за предприемане на маневра /изпреварване/, която да наложи съсредоточаване на вниманието му към насрещното движение. Изложено е, че мястото на удара-лявата част на автомобила също обосновава извода, че той не е следствие на противоправното поведение на водача.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по първия въпрос произтича от отсъствието на характеристиката му на правен. Той е твърдение за допуснати процесуални нарушения, които са основание за касиране на решението, а не за допускане на обжалването му. Несъгласието на касаторката със становището на САС по въпроса в кой момент водачът е имал обективна възможност да възприеме пешеходката като участник в движението и да реагира, за да предотврати удара, не може да послужи като основание за допускане на обжалването. САС обстойно е аргументирал становището си за несъгласие с изводите на вещото лице, че водачът е имал възможност да възприеме пешеходката в момент, в който тя се е намирала още в дясната лента на платното за насрещно движение, което е с обща дължина 6.60 метра, т.е. 3.30 метра за всяка лента. По делото не са ангажирани доказателства за ръста на пешеходката и за височината на спрелите автомобили, между които тя е преминавала.
Вторият въпрос е некоректно поставен, тъй като проблемът за „движещите се по тротоара и насочващи се към платното за движение пешеходци, които с поведението си явно показват, че ще навлязат в него“ е извън настоящия спор. Той е извън предмета на произнасяне на въззивната инстанция, тъй като и ищцата не е твърдяла, че водачът е могъл да я възприеме, като движеща се по отсрещния тротоар и показваща с поведението си, че има намерение да навлезе в платното. Въпрос, който не е обсъждан от апелативния съд и не е послужил като съществен правен аргумент за крайния изход на спора не може да послужи като главна предпоставка за допускане на обжалването.
Третият въпрос е общ и не е разрешен от въззивната инстанция в контекста, в който е поставен. Въпросите за отговорността на водача и на пешеходеца за нарушение на правилата за движение не са разрешени в посочения от касаторката смисъл – че нарушаването на правилата от пешеходеца има за последица отпадане на задължението на водача да съблюдава правилата на чл.20 ЗДвП. Изводите на САС са, че В. не е нарушил правилата на движение и разпоредбата на чл.20 ЗДвП, а причина за пътния инцидент е единствено поведението на пострадалата. Това изключва възможността да допускане на касационното обжалване по него.
Четвъртият въпрос е неконкретен, общ и теоретичен без обоснована относимост към конкретен правен довод на въззивната инстанция, поради което не е основание за допускане на обжалването.
Петият въпрос е хипотетичен, извън предмета на спора и произнасянето на въззивната инстанция. При безспорния факт, че в настоящия спор отговорността на водача по отношение на увредения не е безвиновна, а почива на основния състав на деликтната отговорност – чл.45 ЗЗД, безпредметно е искането за допускане на касационното обжалване за произнасяне дали застрахователното покритие по ЗЗГОА включва и хипотези, при които увреждането е резултат на безвиновно поведение на застрахования /46,ал.2 ЗЗД, чл.47,ал.2, чл. 50 ЗЗД/, от което пряко произтича неоснователността на искането за допускане на обжалването по него.
Шестият въпрос не е бил въведен в предмета на спора. Довод за нарушение на водача по чл.65 ЗДвП се навежда за пръв път в настоящото производство, което е недопустимо. Пред инстанциите по същество ищцата не е твърдяла, че водачът е имал задължение да възприеме пешеходката като „намираща се в района на спирка на градския транспорт“, поради което въззивната инстанция не е обсъждала дали той е следвало възприеме пешеходката като такава. Въпрос, който не е включен в предмета на спора и по който апелативният съд не се е произнасял, няма характеристиката, очертана в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, и по него допускане на касационното обжалване е изключено.
Въззивната инстанция не се е произнасяла, респ. не е отрекла задължението на водачите на моторни превозни средства да предприемат спасителна маневра, поради което и седмият въпрос не отговаря на съдържанието, необходимо за да послужи той като главна предпоставка за допускане на обжалването. САС не е излагал посочените в изложението съображения, че водачът „не е имал задължение за предприеме спасителна маневра при навлизане на пешеходката в опасната зона“. Те са неправилно интерпретирани.
Поради необосноваване на релевантен правен въпрос, безпредметно е обсъждането на посочените в изложението допълнителни предпоставки за допускане на обжалването.
Ответникът по касационната жалба претендира заплащането на разноски за производството по включен в отговора списък по чл.80 ГПК и следва да му бъде присъдена сумата 620лв. за юрисконсултско възнаграждение, изчислено на база обжалваем интерес 10 000лв. във вр. с чл.9,ал.3 от Наредбата.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2253 от 17.11.2015г. по в.гр.д.№ 2259/2015г. по описа на САС, ГК, 4 състав.
Осъжда Д. В. С. да заплати на [фирма] сумата 620 лева разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: