4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
София, 15.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1119/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Национална агенция за приходите” – [населено място] срещу Решение № 223 от 21.VІІ.2011 г. по т.д. № 122/2011 г. на Великотър – новски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 15 от 7.ІІІ. 2010 г. по т.д. № 168/ 2010 г. на Габровски окръжен съд, в частта, с която датата 27.ІІ.2009 г., е определена за начална дата на неплатежо – способността на [фирма] – [населено място], с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподатeлят поддържа, че от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото, е разрешеният съществен правен въпрос: кое е определящото за началната дата: показателите за ликвидност и кои от тях или спирането на плащанията, но не като обективно състояние, а като фактическо действие на преустановяване на обслужването на задълженията, като поддържа, че началната дата следва да се определи в съответствие с всички доказателства. Жалбоподателят излага, че е налице противоречие с практиката на ВКС: Р.№481/ 10. ІV.2003 г. по гр.д.№ 1521/2003 г., Р.№1727/7.І. 2004 г. по гр.д.№ 844/ 2003 г., Р.№64/ 9.ІІ.2005 г. по гр.д.№ 466/2004 г. и Р.№549/ 27.Х.2008 г. по гр.д.№ 239/ 2008 г., сочи приетото в тях и иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение за началната дата на неплатежоспособността, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта за началната дата на неплатежоспособността, въззивният съд въз основа на експертизите, изслушани в първоинстанционното и във въззивното производство, е приел, че трябва да съобрази общото икономическо състояние на длъжника и че данните за финансовото му състояние за 2005 г., 2006 г. и 2007 г., не дават основание да се приеме по-ранен момент на неплатежоспособност от датата 27.ІІ.2009 г. Като е посочил какви са коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност за годините 2005 г. – 2008 г., съдът е заключил, че от 27.ІІ.2009 г. дружеството е в състояние на неплатежоспособност, от която дата финансовите му затруднения са трайни и непреодолими.
По разрешения релевантен за делото материалноправен въпрос за критериите, въз основа на които се преценява налице ли е неплатежоспособност и началната дата, която следва да се определи в съответствие с всички доказателства, не може да се приеме, че е налице противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в посочените от жалбоподателя решения на ВКС, в които се съдържа произнасяне по критериите за определяне икономическото състояние на длъжника с оглед преценката за неплатежоспособност, а крайните изводи, направени в тези решения, са обусловени от данните по конкретното дело. Не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Дори и да се приеме, че има противоречива съдебна практика по изложения въпрос, налице е и трайноустановена съдебна практика, която е в смисъл, че неплатежоспособността е обективно финансово състояние и възможността на търговеца да изпълни парично задължение по търговска сделка, следва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние, съобразно задълженията спрямо всички кредитори, като при преценката дали имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на задълженията му, следва да се извърши съпоставка между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения – бързоликвидното имущество.Показателите за ликвидност са количествени характерис -тики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато коефициентите на обща и бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, са под единица, това е индиция за икономическото и финансово състояние на дружеството. Освен показателите за ликвидност, има и други показатели, обуславящи финансовото състояние на търговеца – за ефективност, които са количествени характеристики на съотноше нието между приходите и разходите, които установяват дали ефективно се използват средствата на предприятието, и показателите за финансова автономност, които са количествени характеристики на степента на финансовата независимост на предприятието от кредиторите. Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи съобразно общото икономическо състояние на длъжника, с оглед изведените критерии, и момента на спиране на обслужване на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане към определен кредитор. За определяне на началната дата е от значение не само най – старото непогасено задължение, а общото икономическо състояние на търговеца и момента на спиране на плащанията.
Тъй като въпросът за началната дата на неплатежоспособността е конкретен за всеки отделен случай с оглед обстоятелствата по делото, които подлежат на доказване, въззивният съд, като е обсъдил релевантните за началната дата доказателства, включително изслушаните експертизи, е направил преценката за неплатежо – способност и началната й дата, при съобразяване на посочените критерии, с което не е решил въпроса в противоречие със съдебната практика. Без да се вземе предвид икономическото състояние на длъжника, само въз основа на обстоятелството, че са съставени ревизионни актове за установени публични задължения на търговеца за периода 1.І.2006 г. – 31.V.2009 г., предхождащ определената начална дата, не може да се приеме, както иска жалбоподателят, че оттогава е налице невъзможност за плащане, като само наличието на старо задължение, не води автоматично до извод, че от 2006 г. дружеството е в тежко финансово положение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съображения за което жалбоподателят не излага, а и по въпроса за началната дата на несъстоятелността, има установена съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 223 от 21.VІІ.2011 г. по т.д. № 122/ 2011 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: