1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№787
гр. София, 16.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
А. Б.
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3637 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. А. Ч. от [населено място] срещу определение № 1734 от 30.06.2014г. по ч. гр. дело № 342/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от А. А. Ч. частна жалба с вх. № 117797/23.10.2013г. срещу разпореждане от 30.09.2013г. по гр. дело № 1537/2003г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-9 състав, с което е оставена без движение подадената от него въззивна жалба срещу решението по същото дело и му е указано да внесе държавна такса в размер 2% върху обжалваемия интерес.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че с разпореждането на СГС се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Моли обжалваното определение на САС да бъде отменено и делото да се върне на САС за произнасяне от друг състав. Частният жалбоподател е заявил и евентуално искане, ако касационната инстанция потвърди определението на САС поради недопустимост на частната жалба, тъй като не е налице произнасяне на СГС с отказ за освобождаване на въззивника от държавна такса, да разпореди на СГС да се произнесе изрично и еднозначно относно искането му за освобождаване от държавна такса.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд, с което въззивната жалба е оставена без движение и е предоставен на въззивника /частен жалбоподател в настоящото производство/ едноседмичен срок за внасяне по сметка на САС държавна такса в размер 2% върху обжалваемия интерес, Софийски апелативен съд е приел, че определенията, с които се оставя без движение производството и разпорежданията за отстраняване на нередовности на жалбите не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, с изключение на определението, с което се отказва освобождаване от държавна такса. При допуснат пропуск или грешка на съда при постановяване на такива определения или разпореждания съдът може сам да ги измени или отмени.
Определението е правилно. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 279 ГПК срещу определенията и разпорежданията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението, респективно разпореждането прегражда по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона. С обжалваното пред Софийски апелативен съд разпореждане от 30.09.2013г. по гр. дело № 1537/2003г. на Софийски градски съд /погрешно посочено гр. дело № 3878/2011г./ е оставена без движение въззивната жалба на А. Ч. и му е указано да внесе в определен срок държавна такса в размер 2% върху обжалваемия интерес. Разпореждането на СГС не подлежи на обжалване, тъй като не е от категорията на предвидените в разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Правилността на този съдебен акт не подлежи на самостоятелна проверка, а се проверява в производството по обжалване на разпореждане за връщане на исковата молба. Д. на частния жалбоподател, че с разпореждането на СГС се прегражда по-нататъшното развитие на делото, е неоснователен. Въззивният съд правилно е посочил, че съдът сам може да отмени постановения от него съдебен акт за оставяне без движение на въззивната жалба и отстраняване на нередовностите й при допуснат пропуск или грешка. В конкретния случай с разпореждане от 23.10.2013г. СГС е констатирал, че ищецът е освободен от държавна такса, поради което е връчил препис от въззивната жалба на ответника за становище.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Искането на частния жалбоподател да бъде разпоредено на СГС да се произнесе изрично и еднозначно относно искането му за освобождаване от държавна такса е неоснователно, тъй като по молбата за освобождаване от държавна такса, инкорпорирана в исковата молба, има произнасяне, а по молба вх. № 114376/16.10.2013г. СГС е констатирал, че ищецът е освободен от държавна такса и е продължил съдопроизводствените действия по администриране на въззивната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1734 от 30.06.2014г. по ч. гр. дело № 342/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.