О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
София,22.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1211 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. В. Т., И. Г. Т. и [фирма], всички чрез адвокати Е. М. и М. Д., срещу решение № 78/02.10.2012 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/ по гр.д. № 202/2012 г. в потвърдителната му част.
В касационната жалба касаторите поддържат оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1ГПК.
„Б. – Б., Т.” СД в ликвидация и Т на Н. агенция за приходите /Т на Н./ Б. не взимат становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Бургаски окръжен съд /БОС/ е предявен иск с правно основание чл.216 ал.1 т.2,4 и 6 ДОПК от ТД на Н. Б. чрез Р. Г. – публичен изпълнител срещу „Б. – Б., Т.” СД в ликвидация, В. В. Т., И. Г. Т. и [фирма] за обявяване относителна недействителност спрямо държавата на възмездна сделка за продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 151 том І рег. № 4938 н.д. № 134/2010 г., между В. Т. и И. Т. от една страна и [фирма] от друга страна. Искът е уважен от БОС. БАС е изменил решението на БОС като го е отменил частично – досежно уважаването на иска до ? идеална част от имота, като за тази ? идеална част е постановил решение отхвърлящо иска със законните последици. В останалата част БАС е потвърдил първоинстанционното уважително решение. БАС е приел, че срещу „Б. – Б., Т.” СД в ликвидация са били издадени два ревизионни акта – № 649/13.04.2006 г. и № 191/11.06.2007 г., с които са били установени публични вземания с общ размер от 400565.26 лв. Актовете са връчени на длъжника съответно на 26.04.2006 г. и 18.06.2007 г., след влизането им в сила е образувано изп.д. № 6809/2009 г., по което е изпратено съобщение за доброволно изпълнение, а след това и съобщение за насрочен опис на движими вещи и недвижими имоти по три нотариални акта с №№ 181, 182 и 183 от 2007 г. В. Т. е назначен за пазач на описаните вещи. С нотариален акт № 151/03.06.2010 г. В. Т. и И. Т. са продали на [фирма], представлявано от управителя му В. Т., описан в нотариалния акт недвижим имот за 35700 лв., който имот е обособен след обединяване на трите недвижими имота, посочени в нотариални актове под номера 181, 182 и 183 от 2007 г. и срещу които е започнато принудително изпълнение. Пазарната стойност на обединения имот е 75800 лв. /заключение на СИЕ с вещо лице И. В./, а продажната цена на сделката по нотариалния акт № 151/03.06.2010 г. е 35700 лв. БАС е приел, че предявеният иск на всички посочени основания – чл.216 ал.1 т.2,4 и 6 ДОПК е допустим и основателен. Сделката, предмет на иска, е извършена след установяване на публично задължение, за което длъжникът е бил уведомен чрез управителя си, сделката е възмездна, пазарната стойност на имота е повече от два пъти по-висока от стойността на полученото, което обуславя значителност на този размер и наличие на хипотезата на чл.216 ал.1 т.2 ДОПК. Прието е, че е налице и хипотезата на чл.216 ал.1 т.4 ДОПК, тъй като спрямо процесния имот са предприети принудителни действия за удовлетворяване на вземанията на кредитора – ищец, доведени до знанието на длъжника, за което В. Т. /съдружник и представляващ СД/ е бил уведомен на 01.06.2010 г., на 02.06.2010 г. имотите са били описани и Т. е бил назначен за пазач, при което извършената на 03.06.2010 г. разпоредителна сделка с този недвижим имот сочи на съзнателно предприети действия от длъжника да увреди интересите на кредитора-ищец чрез осуетяване на публичната продан на същия имот. Налице е и хипотезата на чл.216 ал.1 т.6 ДОПК с оглед приложението в конкретния случай на § 1 т.3 б.”д” и б.„м” от ДР на ДОПК, предвид установеното качество на продавач и купувач по сделката. Според БАС искът е основателен на сочените по-горе основания, но само до ? идеална част на имота, тъй като имотите придобити през 2007 г. от В. Т., които са обединени по-късно в един имот, предмет на сделката, са закупени от него като физическо лице, но те са станали съпружеска имуществена общност, тъй като при покупката той е бил в брак с И. Т., участвала като продавач в сделката. В тази хипотеза ответникът Т. отговаря само със своята част от придобитото по време на брака му с ответницата Т. – до ? идеална част от него.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторите поддържат основания за недопустимост на въззивното решение, свързани с липсата на правен интерес за ищеца да предяви иск по чл.216 ДОПК срещу физически лица и търговското дружество [фирма], които не са адресати на ревизионните актове, не са носители на установените с тях публични задължения и не са длъжници в производството по принудително изпълнение. Поддържат недопустимост и с кумулативното съединяване на три основания едновременно за недействителност на сделката. Като въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, разрешавани в противоречие със съдебна практика на ВКС сочат: 1. този за несъответствието между пазарната стойност на прехвърления имот и договорената цена по сделката и представлява ли значително надхвърляне на даденото спрямо полученото по смисъла на чл.216 ал.1 т.2 ДОПК; 2. представлява ли узнаването от продавача по оспорваната изпълнителна сделка на извършени действия по принудително изпълнение като единствено доказателство и основание да се приеме недобросъвестност и цел за увреждане интереса на публичния изпълнител /чл.216 ал.1 т.4 ДОПК/.
Настоящият състав на ВКС не намира основание за вероятна недопустимост на въззивното решение. Вярно е, че процесните ревизионни актове са издадени срещу „Б. – Б., Т.” СД в ликвидация, срещу което е образувано изпълнителното дело. Съдружниците в събирателното дружество са солидарно и неограничено отговорни /чл.76 ТЗ/, По иск срещу дружеството ищецът може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници. Принудителното изпълнение се насочва най-напред срещу дружеството, а при невъзможност за удовлетворение – срещу съдружниците – чл.88 ТЗ. В случая принудителното изпълнение за задължение на СД е насочено срещу имот, собственост на единия съдружник и управител на СД – В. Т., който е СИО между него и И. Т.. Двамата са продавачи по атакуваната сделка с посочения недвижим имот, [фирма] е купувач по сделката, като В. Т. е съдружник в СД-то и управител и едноличен собственик на ЕООД-то. Ето защо при така извършената сделка и така предявения иск срещу физическите лица и двете търговски дружества – „Б. – Б., Т.” СД в ликвидация и [фирма] няма недопустимост на постановеното решение, а съответствие между субектите между които е реализирана сделката, предмет на отменителния иск по ДОПК във връзка с установено задължение на търговско дружество „Б. – Б., Т.” СД в ликвидация към държавата, за което съдружниците в СД са солидарно и неограничено отговорни. С оглед установеното диспозитивно начало в ГПК /чл.6 ГПК/ не е недопустимо предявяването на отменителен иск по чл.216 ал.1 ДОПК при посочени няколко основания – по т.2, 4 и 6. Като не е посочено кое от тях е главно, следва всички основания да се разгледат, като за всяко се изложат мотиви за наличието или липсата му, както е сторено от БАС. Щом това е така, няма основание да се приеме вероятна недопустимост на въззивното решение по тези доводи.
Поставеният въпрос за несъответствието между пазарната стойност и уговорената цена на прехвърления имот и налице е значителност на даденото спрямо полученото /чл.216 ал.1 т.2 ДОПК/ е във връзка с изхода на спора, но този въпрос не е разрешен в противоречие, а в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС и конкретно с р. № 107/04.11.2011 г. по т.д. № 742/2010 г. Както е посочил ВКС в това решение, необходима е преценка във всеки конкретен случай на даденото и полученото по една сделка, за да се направи извод за равностойност между тях или значително несъответствие. В случая е извършена точно такава преценка, като БАС е посочил в мотивите си, че пазарната стойност на имота, предмет на сделката, е повече от два пъти по-висока от стойността на полученото, което именно според БАС обуславя значителност на тази разлика.
Посоченият втори въпрос, свързан с узнаването от продавача на извършени действия по принудителни изпълнения също е във връзка с изхода на спора, но и за неговото разрешаване липсва допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Според приложеното р. № 436/22.12.2011 г. по гр.д. № 308/2011 г., че сделката цели да се увреди кредитора се доказва от ищеца при условия на пълно и главно доказване. В съответствия, а не в противоречия с това е приетото от БАС, според който именно от представените от ищеца доказателства е установено, че спрямо процесния имот са предприети принудителни действия, доведени до знанието на длъжника на 01.06.2010 г., на 02.06.2010 г. е установено, че имотите са описани, а Т. е назначен за техен пазач. Съпоставяйки тези данни с доказателствата за извършена продажба от 03.06.2010 г. със същия имот, за който Т. е бил назначен за пазач между физическите лица и търговското дружество с управител и едноличен собственик Т., БАС е направил извод, че разпоредителната сделка сочи на съзнателно предприети действия от длъжника за увреждане интересите на кредитора чрез осуетяване публичната продан на имота.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС в обжалваната му потвърдителна част.
Независимо от изхода на спора съдът не присъжда разноски на противната страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства да са направени такива пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78/02.10.2012 г. на Бургаски апелативен съд по гр.д. № 202/2012 г. в обжалваната му потвърдителна част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.