О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
София, 28.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№ 108/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба, подадена от С. С. Г. – синдик на [фирма] /н./, срещу решение №1740 от 31.07.2015г., постановено по т.д. №4687/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о 9 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Сочи се, че изводът на съда, с който е прието, че основателността на иска по чл.647 ал.1 т.1 ТЗ е обусловена от свързаност между две насрещни страни по атакуваната сделка, е незаконосъобразен. Излагат се съображения в подкрепа на тезата на касатора, че единственото условие, което поставя чл.647 ал.1 т.1 ТЗ за обявяване недействителността, е длъжникът и още едно, свързано с него лице, да са страни по сделката. Същевременно в касационната жалба се оспорва становището на въззивния състав, че при встъпване в дълг са налице две отделни сделки. Аргумент за основателността на иска по чл.647 ал.1 т.1 ТЗ касаторът черпи включително от предишната редакция на разпоредбата / преди измененията на ТЗ от 2013г./, която е била в сила към датата на завеждане на исковата молба. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде уважен предявения иск за обявяване за недействителна на договора за встъпване в дълг от 26.02.2009г.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано със следните въпроси, за които се твърди, че са обусловили решаващите изводи на съда и че са значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /основание за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК/, а именно:
1„Когато е налице сделка, в която участват три или повече страни, може ли страните по сделките да се делят на насрещни такива и такива, които са „на една страна”?
2.„Свързаност по смисъла на ТЗ между кои страни по сделки трябва да е налице, за да се осъществи хипотезата на чл.647 ал.1 т.1 ТЗ – за всички страни или само за насрещни страни? Ако се отнася само за насрещни страни, то прилага ли се същият текст по отношение на многостранни сделки, където по дефиниция липсва насрещност на волеизявленията?”
3.„Ако сделката е сключена между три страни, възможно ли е, при наличие на свързаност между две страни по нея, респ. при приложението на чл.647 ал.1 т.1 ТЗ, сделката да се окаже действителна между първата и втората страна, а недействителна между втората и третата страна?”
4.„След промяната на чл.647 ал.1 т.1 ТЗ, обнародвана в ДВ 20/2013г., съдът бил ли е длъжен да изследва въпроса дали безвъзмездната сделка в хипотезата на чл.647 ал.1 т.1 ТЗ, извършена от длъжника, е била в полза на свързано с него трето лице или не, независимо от непосредственото действие на извършените законодателни промени, респ. от приложението им към заварените съдебни производства неоснователен?”
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество [фирма], в който се поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В отговора се излагат също съображения за неоснователността на касационната жалба като се претендират разноски за касационната инстанция в размер на 43 397.50 лв. Ответното дружество по касация [фирма] не представя отговор на касационната жалба.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред настоящата инстанция решениe въззивният състав от Софийски апелативен е отменил решение № 1339/18.08.2014г. по т.д.№ 8481/2012г. по описа на Софийски градски съд, VІ-13 с-в, и вместо него е отхвърлил като неоснователен предявения от синдика на [фирма] – С. С. Г. , против [фирма] и [фирма] иск по чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ за обявяване за недействителен спрямо кредиторите на [фирма] на договор за встъпване в дълг от 26.02.2009г., сключен с нотариална заверка на подписите рег. № 2359/26.02.2009 г. на нотариус рег. № 496.
Въззивният съд е посочил, че спрямо [фирма] е открито производство по несъстоятелност с решение от 23.11.2011 г., вписано в търговския регистър на 28.11.2011 г. Приел е за установено, че на 26.02.2009 г. с договор с нотариална заверка на подписите, сключен от [фирма] от една страна и от [фирма] и [фирма] от друга страна, [фирма] се е съгласил да встъпи в дълга на [фирма], произтичащ от договор за банков кредит № С./25.02.2009 г. и включващ главница в размер на 2 000 000 лв., лихви, такси, комисиони и разноски, като [фирма] се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя до пълното им издължаване.Въззивният състав е отразил, че в договора не са включени уговорки за плащане или получаване на нещо от кредитополучателя и встъпващия длъжник, както и че в Общото събрание на акционерите на [фирма] е участвал С. К. като акционер, притежаващ 50% от капитала на дружеството, който освен това е и едноличен собственик на капитала на [фирма].
На базата на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че двете дружества – [фирма] и [фирма] са свързани лица по см. на ТЗ, както и че атакуваната от синдика процесна сделка от 26.02.2009г., е безвъзмездна. Независимо от това съдът е стигнал до извода, че предявеният иск по чл.647 ал.1 т.1 ГПК е неоснователен. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ свързани лица следва да бъдат насрещни страни по атакуваната сделка и че когато свързаните лица, едно от които е длъжникът в несъстоятелност, са на едната страна на съответното правоотношение, сделката не може да бъде обявена за недействителна на основание чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ. Според въззивният състав в случая, предвид акцесорния характер на встъпването в дълг към основното правоотношение по договора за банков кредит, насрещна страна се явява [фирма], спрямо което дружество не е налице свързаност със [фирма], нито с [фирма]. В заключение съдът е посочил, че свързаността между длъжниците, макар и налице, не може да обоснове недействителност на това основание спрямо кредитора, а само недействителност на евентуално сключени между самите длъжници договори във връзка с встъпването в дълг и изпълнението на задълженията по договора за кредит съобразно вътрешните им отношения.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос №1: „Когато е налице сделка, в която участват три или повече страни, може ли страните по сделките да се делят на насрещни такива и такива, които са „на една страна”? не може да обоснове наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът е поставен общотеоретично и не е обусловил решаващите изводи на съда. Съдът не е обсъждал и не е приемал в своите мотиви, че договорът от 26.02.2009г. е многостранна сделка, при която няма насрещни страни. Напротив, във въззивното решение изрично е посочено, че встъпването в дълг от страна на [фирма] не променя качеството на насрещна страна /кредитор/ на [фирма] по основното правоотношение между кредитодателя и кредитополучателя.
По аналогични съображения не могат да обусловят допускане на касация на въззивното решение втората част от въпрос №2: Ако се отнася само за насрещни страни, то прилага ли се същият текст по отношение на многостранни сделки, където по дефиниция липсва насрещност на волеизявленията?” и въпрос №3: „Ако сделката е сключена между три страни, възможно ли е, при наличие на свързаност между две страни по нея, респ. при приложението на чл.647 ал.1 т.1 ТЗ, сделката да се окаже действителна между първата и втората страна, а недействителна между втората и третата страна?”. И двата въпроса не са значими за спора, тъй като те са предпоставени от твърдението на касатора, че договорът от 29.02.2009г. е многостранна сделка без насрещност на престациите. Обратно на това становище, въззивният съд е акцентирал върху акцесорния характер на встъпването в дълг към основното правоотношение по договора за банков кредит, приемайки, че вътрешните отношения между солидарните длъжници след встъпването в дълга на 29.02.2009г., не са част от основния договор за банков кредит, по които [фирма] от една страна е кредитор, а [фирма] и [фирма] – солидарни длъжници. В тази връзка следва да се има предвид, че встъпването в дълг съгласно чл.101 ГПК не изисква задължително участието на всички страни, т.е по дефиниция договорът по чл.101 ЗЗД не е многостранен договор.
Значим за спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК се явява единствено въпрос №2 в първата му част: .„Свързаност по смисъла на ТЗ между кои страни по сделки трябва да е налице, за да се осъществи хипотезата на чл.647 ал.1 т.1 ТЗ – за всички страни или само за насрещни страни?, тъй като именно това съждение е определило решаващия извод на съда за отхвърляне на иска по чл.647 ал.1 т.1 ГПК. Независимо от наличието на общата предпоставка за допускане на касация, настоящият състав намира, че в случая не е налице допълнителната предпоставка за това по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.647 ал.1 т.1 ТЗ / в редакцията ДВ бр.20/28.02.2013г./ е ясна и не се нуждае от тълкуване. По-дългият „подозрителен период” от 3 години, предхождащ подаването на молбата по чл.625 ТЗ, се отнася до сделки, при които свързаните лица имат насрещни или насрещна престации / в останалите случаи е приложим двугодишния срок по чл.647 ал.1 т.2 ГПК/. Становището във въззивното решение, че свързаността между солидарните длъжници не е основание за прилагане на по-дългия тригодишен срок спрямо кредитор, който не е свързано лице с нито един от солидарните длъжници, е съобразено със закона и не обуславя необходимост от осъвременяване на законодателството, респ. от актуализиране на съществуващата съдебната практика.
Не е обуславящ за крайните изводи на съда въпрос №4: .„След промяната на чл.647 ал.1 т.1 ТЗ, обнародвана в ДВ 20/2013г., съдът бил ли е длъжен да изследва въпроса дали безвъзмездната сделка в хипотезата на чл.647 ал.1 т.1 ТЗ, извършена от длъжника, е била в полза на свързано с него трето лице или не, независимо от непосредственото действие на извършените законодателни промени, респ. от приложението им към заварените съдебни производства неоснователен?”. Въпросите относно приложимия закон, както и относно тълкуването на разпоредбата на чл.647 ал.1 т.1 ГПК в контекста на предишната й редакция / в сила към датата на завеждане на исковата молба/, не са обсъждани от въззивния съд и не са били включени в предмета на спора. Отделно следва да се има предвид, че с оглед разпоредбата на пар.14 ал.1 З. /ДВ.бр.20/28.02.2013г./, новата редакция на чл.647 ал.1 т.1 ТЗ изключва приложението на предходната редакция на същия член от закона, включително и за заверените случаи /в този смисъл са и мотивите към конституционно дело №12/2013 на КС на РБ/.
На основание чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.9 ал.2 от Наредба №1/9.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът [фирма] /н./ следва да бъде осъден да заплати на [фирма] сумата 45 397.50 лв. – 75% от дължимото възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1740 от 31.07.2015г., постановено по т.д. №4687/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о 9 с-в.
ОСЪЖДА [фирма] /н./ – ЕИК[ЕИК] от [населено място], ул.Кумата” №77 да заплати на [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], сумата 45 397.50 лв. / четиридесет и пет хиляди триста деветдесет и седем лева 50 ст./ юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :