О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
С.офия, 29.09.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№561 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение №551 от 03.04.2012г. по гр.д.№558/12г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение №4423/28.11.11г. по гр.д.№443/11г. на Пловдивския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от А. Б. В. против [община] установителен иск за собственост на дворно място с площ от 566 кв.м., представляващо северозападната част от имот с идентификатор 56784.510.269 по кадастралната карта на [населено място], парк „Отдих и култура”.
Въззивният съд е приел, че спорният имот е бил отчужден по реда на З. /отм./ и като обезщетение собствениците са получили жилищен обект. Липсва възстановяване на собствеността по реда на З. по З. и др., тъй като бившите собственици не са дали съгласието си да върнат полученото обезщетение. С отчуждаването на имота той е станал държавна собственост, а след приемане на ЗОС от 1996г. – общинска собственост. Ищецът не би могъл да придобие имота по давност поради забраната на чл.86 ЗС, в редакцията на текста до изменението с ДВ бр.33/96г., а след това – поради спиране на течението на давността върху имоти частна общинска собственост, съгласно §1 от ДР на ЗДЗС ДВ бр.46/2006г., с последващи изменения на текста.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца А. Б. В.. Той поддържа, че от 1990г. се е върнал в отчуждения имот и оттогава го владее необезпокоявано от никого, като го е придобил по давност. От 1991г. имотът е с променен статут – земеделска земя. Включен е като част от възстановен имот по реда на ЗСПЗЗ на Г. Д., а от 1997г. като собственици на имота се легитимират неговите дъщери. Затова не е имало пречка жалбоподателят да придобие по давност имот – частна собственост, което е станало в периода 1991г. – 2001г. По силата на изтекла в негова полза кратка придобивна давност след 2001г., той се легитимира като собственик и по отношение на [община], която е загубила имота си поради незаинтересуваност.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но без формулиран правен въпрос, по който следва да се произнесе ВКС. В изложението е повторено в най-общи линии съдържанието на касационната жалба. Поставените въпроси са следните: Какъв статут е имал имотът през периода от 1991г. до 2001г. и кой е бил негов собственик, като се вземат предвид изброените в касационната жалба обстоятелства. Налице ли е погасителна давност по отношение на [община] през периода 1991г. – 2006г.
Ответникът в производството [община] оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Въпреки дадените от въззивния съд подробни указания, жалбоподателят не е формулирал правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, нито пък е обосновал соченото от него основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, по които може да се допусне касационно обжалване, са абстрактни правни въпроси, които се поставят не само по конкретното дело, но и по други подобни дела. Поставеният от жалбоподателя въпрос за статута на процесното място през периода 1991г. – 2001г. не е правен, а фактически въпрос. Въпросът кой е бил собственик на процесното място е тясно свързан с фактите по конкретното дело и не представлява абстрактен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, по който може да се допусне касационно обжалване. И на последно място – погасителната давност е институт, свързан с облигационното, но не и с вещното право. Вещните права не се погасяват поради неупражняването им в определен срок. Неупражняването на тези права може да доведе до придобиването им по давност от трето лице, но не и до погасяването им по давност. Дори да се приеме, че в случая се поставя въпрос дали един имот – частна общинска собственост, е могъл да бъде придобит по давност, текла през периода 1991г. – 2006г., липсва обосновка с какво отговорът на този въпрос ще доведе до точното прилагане на закона и развитието на правото. По въпроса за придобиване по давност на имоти – частна общинска собственост има формирана еднопосочна съдебна практика, с която обжалваното въззивно решение е съобразено. Настоящият състав счита тази практика за правилна и че тя не следва да се променя по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №551 от 03.04.2012г. по гр.д.№558/12г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: