О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
София, 31.05.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1622 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. С. Д. от [населено място], срещу решение от 13.07.2011г., постановено по гр.д. №278/2011г. на Ямболски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 03.05.2011г. по гр.д.№2886/2010г. на Ямболски районен съд в частта за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Постъпила е касационна жалба от М. Г. А. от [населено място], срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Ямболски районен съд в частта за уважаване на предявения от Д. С. Д. иск с правно основание чл.52 ЗН.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните части: за уважаване на предявения от Д. С. Д. срещу М. Г. А. иск за прогласяване на направения от нея отказ от наследството на В. С. А.; за отхвърляне на предявените от Д. С. Д. срещу М. Г. А. иск за разваляне на основание чл.87, ал.3 ЗЗД на сключения от наследодателя й договор за учредяване право на строеж срещу строителство и искове за заплащане на неустойки по договора.
Жалбоподателят-ответник по иска М. Г. А. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателят не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Жалбоподателят-ищец Д. С. Д. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Жалбоподателят сочи, че въззивният съд е достигнал до неправилен извод по спора в разултат на необсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и на доводите на страните в противоречие с представената практика на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 ГПК/отм./. Т.е. изложени са доводи за неправилност на решението, които не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Неоснователно се сочи от жалбоподателя, че с въззивното решение въпросът за доказателствената тежест е разрешен в противоречие с приложената практика на ВКС. С въззивното решение не е прието нещо различно относно тежестта за доказване на изпълнението на договора, чието разваляне се иска. Правилността на извода на въззивния съд, че е установено изпълнението на договора, не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване, както и на оплакванията за допуснати процесуални нарушения по делото. Представена е практика на ВС и ВКС, с която е прието, че със смъртта на едно лице неговото имущество като съвкупност от права и задължения преминава върху неговите наследници, което не е отречено със въззивното решение. К. съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по приложението на разпоредби на новия ГПК. Посочените от касатора разпоредби са нови, но по приложението им има формирана съдебна практика, както индицират и представените от самия жалбоподател определения по чл.288 ГПК за допускане на касационно обжалване, постановени през 2009г. от състави на ВКС.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.06.2011г. по гр.д.№7402/2010г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: