О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
София 16.07.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 61 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. М. чрез адв. Д срещу решение от 8.05.08г.по гр.дело № 4299/04г.на Софийски градски съд,ІV”Б” г.о. ,с което частично е отменено решение от 19.07.04г.по гр.дело № 19906/03г.на Софийския районен съд,27 състав и в отменената част е постановено друго,с което жалбоподателката е осъдена да заплати на П. Я. П. сумата 2773.32 лв на основание чл.59 от ЗЗД обезщетение за периода от 10.05.01г.до 27.11.02г.за лишаване от ползване на хол и стаята към него и общи сервизни помещения от апартамент № 47,находящ ес в ЖК”М”бл.3 вх.3 ет.4; 30 лв –на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД – лихва върху посочената сума,както и 489 лв –обезщетение за периода от 12.05.01г.до 27.11.02г.за лишаване от ползване на ? ид.част от стая и сервизни помещения от апартамент № 47.
В касационната жалба се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК като основания за допустимост на касационното обжалване. Приложени са решение № 1* от 21.07.08г.по гр.дело № 4377/07г.на ВКС; решение № 347 от 8.05.05г.по гр.дело № 287/05г.на ВКС,ІІ г.о., решение № 1* от 14.06.1961г.на І г.о.на ВС по гр.дело № 4538/61г.,решение№ 501 от 15.02.1960г.по гр.дело № 9661/59г.на І г.о.на ВС и решение № 1* от 15.11.07г.на ВКС по гр.дело № 1077/06г.,V г.о.
В писмен отговор по чл.287 от ГПК ответникът по касационната жалба П. Я. П. моли да не бъде допускана до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т .1 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. Касаторът не е обосновал кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос,разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС,в т.ч.и с приложените съдебни решения,които са постановени по конкретни казуси и имат връзка с настоящия доколкото разглеждат въпроса за предпоставките за успешното провеждане на иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД,но са разрешени съобразно конкретните обстоятелства и доказателства за всеки отделен случай.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото,при наличие на непротиворечива практика по приложението на чл.59 от ЗЗД и относно понятието”семейно жилище”.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 8.05.08г.,постановено по гр.дело № 4299/04г.на Софийски градски съд,ІV”Б” г.о. по жалба на В. С. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.