2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
С., 11.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 684/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. С. от АК [населено място], срещу определение № 1 606 от 08.06.2010 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 567/2010 г. Със същото се оставя без уважение подадената от дружеството частна жалба срещу разпореждане от 26.03.2010 г. по ч. гр. д. № 3 636/2010 г. на Районен съд [населено място], ІV гр. състав, с което е отхвърлено искането му за издаване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист по чл. 410 и сл. ГПК против [фирма] [населено място] за парично вземане от 646 лв., дължимо по фактура № [ЕГН]/12.01.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.03.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 145 лв. – разноски по делото.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил заповеди за изпълнение на Ш., РС [населено място], РС [населено място].
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] е депозирал становище. Счита, че подадената жалба е неоснователна и следва да остане без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Обжалваното определение е въззивно и с него е оставена без уважение частната жалба на дружеството – жалбоподател срещу разпореждане на Районен съд [населено място], но обжалваемият интерес пред въззивната инстанция е до 1 000 лв. и съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК ( в редакцията преди изменението, обн. в ДВ бр. 100/2010 г.) не подлежи на касационен контрол. Обжалваемият интерес във въззивната инстанция е до 1 000 лв., тъй като е обжалвано разпореждане на РС [населено място], с което се отхвърля заявлението на [фирма] [населено място] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и сл. ГПК против [фирма] [населено място] за парично вземане от 646 лв., дължимо по фактура № [ЕГН]/12.01.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.03.2010 г. до изплащане на вземането. Неточното указание на ПОС, отразено в диспозитива на обжалваното определение за възможността за касационно обжалване на постановения съдебен акт не създава процесуални права за страната, с каквито тя не разполага съгласно действащата към него момент процесуална уредба.
По изложените съображения касационната жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане. Затова съдът не следва да се произнася и по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу определение № 1 606 от 08.06.2010 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 567/2010 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчване на препис от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: