Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№788
София, 17.10. 2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 682 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] чрез адвокат А. И. срещу решение № 96/13.01.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение, VІІІ с-в по в.гр.д. № 4364/2015 г. в частта му над присъдената сума от 2500 лв. до 20000 лв. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответниът по касационната жалба – В. Н. К. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени обективно съединени искове от В. Н. К. срещу ЗД [фирма] по чл.226 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с лихва за забава от увреждания при ПТП, настъпило на 23.08.2010 г., виновно причинено от застрахован при ответника водач на МПС по риска „Гражданска отговорност”. Ищцата е пострадала като пътник в увреденото МПС, получила е контузия на главата, мозъчно сътресение, подкожен хематом, фрактура на коронка на 11-ти зъб, довело до необходимост от умъртвяване на зъба и поставяне на естетична коронка, съпроводено с подутина на устните й, фрактура на стилоиден израстък на лъчевата кост на дясна ръка и навяхване на ляво коляно, контузия на гръден кош. Исковете са частично уважени от СГС като на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв. със законна лихва от датата на процесното ПТП 23.08.2010 г. По жалби на двете страни срещу решението на СГС в уважената и отхвърлената част САС е изменил първоинстанционното решение като е присъдил още 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, отхвърлил е иска по чл.86 ЗЗД за лихва върху главницата за периода 23.08.2010 г. с оглед възражение за давност и е присъдил законна лихва върху главницата от 07.04.2011 г. до окончателното плащане със съответните разноски. САС е приел, че е неоснователно оплакването на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултата от пострадалата, поради непоставяне от нея като пътник в МПС-то на обезопасителен колан. САС е посочил, че това възражение не е установено от застрахователя в условията на пълно доказване, а формалното нарушение на правилата на ЗДвП не е основание да се приеме съпричиняване. Потвърдено е уважителното решение на СГС в останалата му част. Относно размера на присъденото обезщетение САС е съобразил и изложил подробни съображения относно получените увреждания на ищцата, проведеното лечение, включително болнично такова, продължителността на оздравителния период, включващ обездвижване на фрактурите и изпитвания дискомфорт, както и затрудненията при хранене и говорене на ищцата, поради счупването на зъбната коронка и подутините в устата й, претърпените болки и страдания, както и пълното възстановяване, макар и след продължителен период от време. Обсъждайки тези обстоятелства, САС е определил справедливото обезщетение за претърпените болки и страдания в размер на 20000 лв. Съдът се е позовал на заключенията на СМЕ и САТЕ, както и на показания на разпитаната свидетелка А..
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. От значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторът визира като правен въпрос критерия за определяне на „справедливо” по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени неимуществени вреди. Въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди има връзка със спора, но е фактологично обусловен като разрешение от конкретна преценка на конкретно установени обстоятелства. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД, а справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които САС се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите – характера на претърпените травми от ищцата, продължителността на проведеното лечение, пълното възстановяване на ищцата, претърпените от нея болки и страдания, както и дискомфорт по време на лечението й до възстановяването й. Необходимостта от конкретна преценка на посочените обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди обуславя и различни обезщетения като размер за всеки конкретен случай, поради което сочените от касатора решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК по обективно неидентични казуси, дори и относно една и съща диагноза, но различна степен и период на възстановяване не обуславят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Изложените доводи във връзка с приетата липса на съпричиняване от страна на пострадалата освен, че не формулират въпрос по чл.280 ал.1 ГПК са и некоректно поставени с оглед изложените от САС съображения, които са изцяло в съответствие с мотивите на т.7 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, за необходимост от установяване на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, каквато в случая не е установена от доказателствата по делото. Некоректни са и доводите за липса на произнасяне от САС по възраженията на застрахователя за изтекла погасителна давност за периода на лихвите, доколкото такова произнасяне е налице и в мотивите, и в диспозитива на САС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС в обжалваната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответницата по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да са сторени разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96/13.01.2016 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, VІІІ с-в по в.гр.д. № 4364/2015 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.