3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
София, 21.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №267/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение от 04.09.2013 г. по гр.д. № 16046/2012 г. на Софийски градски съд .
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.Поставил е въпросът – „ Представените с исковата молба и неоспорени по делото приемо- приемателни протоколи за приемане на извършената работа,които са без дата, но са подписани от представителите на страните, годни доказателства ли са да установят приемането на извършената работа, макар и да нямат дата, но очевидно са съставени и подписани преди завеждане на делото„, като в същият смисъл е формулиран и друг въпрос. Страната лаконично е посочила, че така поставените въпроси били разрешени в противоречие „ с други влезли в сила решения” – решение №250/11тг. На ВКС, ІІ т.о. и решение по т.д. № 2407/10г. на Софийски градски съд , които са приложени от страната. Други доводи не са изложени.
Поставените въпроси са релевантни.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочена от касатора конкретна задължителна практика и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при разрешаването на въпроса разрешен с тази практика. В случая, страната лаконично е посочила, че поставените от нея въпроси били разрешени в противоречие с приложеното решение №250 /11.11.2001г. на ВКС, ІІ т.о. С този акт на ВКС, е формирана задължителна за съдилищата практика по въпроса- „ дали резултата от извършената работа следва да е приет с изрично изявление от страна на възложителя, или са достатъчни конклудентни действия за приемането – самото упражняване на фактическа власт върху изработеното и експлоатацията му по неговото технологично предназначение от страна на възложителя.” В случая въззивният съд не е разглеждал този въпрос, както всъщност и въпросите поставени от касатора, тъй като неговите твърдения, в това число и чрез поставените от него въпроси касаят изричното приемане на работата с приложените приемо- предавателни протоколи, а не съдържат твърдения за осъществени от възложителя конклудентни действия като упражняване на фактическа власт върху изработеното и експлоатацията му по неговото технологично предназначение от страна на възложителя. Следователно, съдът не е приел нищо в отклонение от разгледания от ВКС правен въпрос.
Поставените от касатора въпроси също не са съобразени и с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК във връзка, с което е поддържано противоречивото им разрешаване с решение №1667/12.09.2012г. по т.д. № 2407/10г. на Софийски градски съд /, за което е установено че е влязло в сила/Макар и сходна, в сравняваните актове фактическата обстановка не е идентична, тъй като в цитираното решение на СГС не е било спорно, че работата е приета от възложителя, но е направено възражение, че тя не е приета на общо събрание на дружеството и одита не бил публикуван в търговски регистър. Именно в тази връзка са и разгледаните от състава на СГС правни въпроси, формирали решаващия му извод, като поставените от касатора въпроси не са били предмет на този съдебен акт. При сравняваните актове, следователно, не е налице фактически и правен идентитет на разглежданите въпроси, поради което не е установено и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С оглед изложеното не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1, и 2 ГПК поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.09.2013 г. по гр.д. № 16046/2012 г. на Софийски градски съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: