Определение №788 от 21.11.2018 по гр. дело №4077/4077 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 788

София, 21.11.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, трето отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при секретаря
и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Декова
гр.д.№4077 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. В. П., чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 20.06.2018г. по в.гр.д.№605/2018г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 15.01.2018г. по гр.д.№4396/2017г. на Варненски районен съд в частта за отхвърляне на предявените от него срещу „Булминерал“ АД искове за заплащане солидарно с ответника „ВМ Интернешанъл“ЕООД на неизплатено трудово възнаграждение за периода м.август 2015 – м.октомври 2015г. в размер на 2521,61щ.д. на основание чл.128 КТ и на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 142,56щ.д. на основание чл.224 КТ, както и на лихва за забава съответно в размери 163,50щ.д. и 9,25щ.д. на основание чл.86 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба „Булминерал“ АД не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима предвид ограниченията за касационно обжалване по чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
С разпоредбата на чл. 280, ал.2, т.3 ГПК/изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по трудови спорове с изключение на решенията по исковете по чл.344, ал.1, 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000лв. Предявените искове за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно основание чл.224 КТ, и за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл.128 КТ, са оценяеми по смисъла на чл.68 ГПК. Цената на всеки от тях, определена съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК – търсената сума и изчислена в лева по фиксинга на БНБ към момента на подаване на исковата молба /към който момент се изчислява и държавната такса/, е под установения в чл.280, ал.2, т.3 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по трудови спорове, поради което производството по отношение на тях е приключило с постановяване на въззивното решение. Общият размер на обективно съединените искове е без значение за определяне на цената на иска и за допустимостта на касационното производство съгласно чл.280, ал.2 ГПК, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тях биха били необжалваеми.
Подадената при действието на чл. 280, ал.2, т.1 ГПК касационна жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Посочването в решението на въззивния съд, че подлежи на касационно обжалване, не създава обжалваемост на съдебния акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от И. В. П. срещу решение от 20.06.2018г. по в.гр.д.№605/2018г. на Варненски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top