5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
София, 22.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………..…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3755 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 10530 от 8.ІХ.2014 г. на [фирма]-гр. Д., област К. и [фирма]-село Овчарци, [община] баня, подадена чрез процесуалния им представител по пълномощие от АК-К. против решение № 1582 на Софийския апелативен съд, ТК, 6 с-в, от 24.VІІ.2014 г., постановено по т. д. № 3982/2013 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 2161/17.ХІІ.2012 г. на СГС, ТК, с-в VІ-8, по т. д. № 58/2012 г. в частта му, с която по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415 ГПК е било признато за установено, че двете дружества настоящи касатори дължат солидарно на [фирма]-София сума в размер на 24 171.81 евро по предсрочно прекратен договор за финансов лизинг и издаден за обезпечение на задълженията им по същия запис на заповед от 12.ХІ.2008 г.
Оплакванията на двамата касатори са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това те претендират за неговото обезсилване, респ. за касирането и за постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] и [фирма] обосновават приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за порок на атакуваното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК заради произнасянето на САС по недопустим иск, установявайки дължимост на сума по лизингов договор – вместо по запис на заповед, представляващ документ по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, но също и предвид наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, понеже от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, било произнасянето на въззивния съд по следните три правни въпроса: 1./ „Следва ли да е налице пълно тъждество по отношение основание на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск и онова основание, на което е било заявено по чл. 417 ГПК и разпоредено изплащане на сумата със заповедта за изпълнение?; 2./ „Налице ли е правен интерес за ищеца от водене на иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на основание, различно от заявеното в заповедното производство по чл. 417 ГПК, респ. от основанието, на което е разпоредено плащане на сумата в заповедта за изпълнение?”; 3./ „Нищожна ли е поради противоречието й с добрите нрави клауза за компенсаторна неустойка, дължима поради неплащане на част от задължение по договор, уговорена в размер на неплатената част от договора?”
Ответното по касация [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, съвместната касационна жалба на дупнишкото [фирма] и на [фирма]-село Овчарци, [община] баня, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По твърдението на касаторите за наличие на порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК:
Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за недопустимостта, респ. за нищожността на обжалваното решение. Само ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността или за допустимостта му ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба.
В процесния случай, видно от петитума на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск срещу настоящите двама касатори е, че се претендира съществуването на вземане в полза на ищцовото [фирма]-София в размер на сумата 24 171.81 евро /с левова равностойност от 47 285.73 лв./, произтичащо от договор за финансов лизинг № 2923/12.ХІ.2008 г. и запис на заповед от същата дата, издаден съвместно от касаторите, но за различна, почти двойно по-голяма сума: в размер на 41 498.95 евро. Предвид обстоятелството, че формата, в която е бил сключен този лизингов договор не е с нотариална заверка на подписите на страните по сделката, той не попада сред документите по т. 3 на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ – независимо от обстоятелството, че съдържа задължения за заплащане на парични суми. От друга страна, с т. 17 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. (чието действие САС е съобразил в мотивите към атакуваното решение) е надлежно изяснен въпроса какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, като изрично е посочено, че с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличие на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителният характер на ценната книга. В тази хипотеза в пр-вото по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Ето защо, в равна степен това разяснение следва да важи и при твърдяното от ищеца [фирма] частично погасяване на вземането по процесния запис на заповед от 12.ХІ.2008 г.
Предвид изложеното не се констатира вероятност атакуваното от двете д-ва въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт.
2. По релевираните от касаторите три правни въпроси в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК:
Предвид наличието на горепосочената задължителна практика на ВКС за заповедното пр-во и, в частност, постановките й, отнасящи се до предмета на делото, заведено по положителен установителен иск по реда на чл. 422-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, формулираните правни въпроси с поредни номера 1 и 2 от изложението на касаторите по чл. 284, ал. 3 ГПК към съвместната им жалба не са годни да обосноват приложно поле на касационното обжалване, тъй като нямат естеството на такива, които да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Що се отнася до релевирания материалноправен въпрос с пор. № 3 от това изложение, а именно дали е нищожна – поради противоречието й с добрите нрави, компенсаторна неустойка, дължима поради неплащане на част от задължение по договор, уговорена в размер на неплатената част от договора, той е с изцяло хипотетичен характер, тъй като не е бил включен в предмета на спора и не е обусловил решаващите правни изводи на САС по конкретното дело, базирани върху валидността на процесния менителничен ефект.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1582 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 24.VІІ.2014 г., постановено по т. дело № 3982/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3755 по описа за 2014 г.