4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
София, 22,11,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 276 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 26054/25.V.2009 г. на „А.” Е. – София, подадена чрез процесуалния му представител, против въззивното решение № 1347 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 9.ІV.2009 г., постановено по гр. дело № 2656/08 г., с което – на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД – дружеството е било осъдено да заплати на тогавашната Агенция за следприватизационен контрол сума в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на иска /29.ХІІ.2006 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакването на търговеца касатор е за неправилност на обжалваното въззивно решение на СГС: предвид постановяването му в нарушение на материалния закон. Като инвокира доводи, че ответната по касация община не била изпълнила главното си задължение като негов наемодател, а С. игнорирал защитното възражение на търговеца-наемател за неизпълнен договор, дружеството претендира касиране на атакуваното осъдително решение на С. и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който исковете й за наеми и неустойка да се отхвърлят като неоснователни, ведно с присъждане на всички направени в инстанциите разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от неговия процесуален представител по пълномощие, касаторът „А.” Е. – София обосновава приложно поле на касационното обжалване с едностранчиво позоваване на наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение С. се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, свеждащ се до задължението на наемодателя да предаде фактическата власт върху вещта, предмет на уговореното с наемателя ползване, както и да осигури неговото несмущавано осъществяване през целия период на действие на наемния договор.
Като ответник по касация агенцията за следприватизационен контрол /сега с наименованието агенция за приватизация и следприватизационен контрол/ писмено е възразила по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред С., касационната жалба на „А.” Е. – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Не се констатира да е налице предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационния контрол. Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Р. постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в атакуваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и в обществените условия, а за развитие на правото: когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена – предвид настъпили в законодателството и в обществените условия промени. С оглед това изрично е било подчертано в същата точка от тълкувателното решение, че точното прилагане на закона и развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, формират „общо правно основание за допускане на касационното обжалване”.
В случая касаторът не излага съображения в какъв смисъл релевираният от него материалноправен въпрос би имал значение за развитие на правото, но и разпоредбата на чл. 230 ЗЗД не оставя никакво съмнение, че главно задължение на всеки един наемодател е да предаде на наемателя си фактическата власт върху вещта, предмет на уговореното помежду им временно ползване, т.е. тълкуване не е необходимо. В заключение отъждествяването на точното прилагане на закона с отменителното основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК не е годно да обоснове приложно поле на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 9.ІV.2009 г., постановено по гр. дело № 2656/08 г. /поправено с решение от 30.ХІ.2009 г./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2