О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
София, 24 юни 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юни двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3352/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. Н. Д. ЕГН [ЕГН] чрез процесуален представител адвокат Н. П. против въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV Д състав, постановено на 21.01.2013 г. по гр. д. № 17940/2011 г., с което е отменено решение от 20.04.2011 г. на СРС, 76 с-в по гр. д. № 13570/2010 г. в частта, с която [фирма], ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на Г. Н. Д. на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата 7 058.60 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 17.05.2010 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските по делото в размер на сумата 282.34 лв. за държавна такса и на сумата 81.84 лв. такса за вещо лице, вместо което е постановено друго решение, с което са отхвърлени исковете на Г. Н. Д. срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] за заплащане на обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за периода 2000 г.-4.11.2008 г. общо за 166 работни дни по трудов договор от 1.07.1993 г. в размер на сумата 7 058.60 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2010 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските от 282.34 лв. държавна такса и 81.84 лв. за вещо лице за СРС. Потвърдено е решението в частта, с която са отхвърлени исковете на Г. Н. Д. срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] за заплащане на лихва за забава в изплащането на обезщетението за неползван платен отпуск на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 4.11.2008 г. до 22.03.2010 г. в размер на сумата 1 409.36 лв.
С жалбата са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствени правила-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са материалноправни въпроси: Какъв е редът за ползване на отложения платен годишен отпуск; Кой отпуск ползва работникът с натрупан отложен такъв-само за текущата година или първо отложения, а след това дните за текущата година. Формулирани са и процесуалноправни въпроси: 1. Има ли правомощие въззивната инстанция едва в решението си да приеме друг, различен период от приетия вече от първата инстанция и в доклада по делото исков период; 2. Има ли въззивният съд правомощието да не приеме вече приетото от първоинстанционния съд изменение на иска; 3. Длъжен ли е въззивният съд, когато констатира несъответствие между приетото от първата инстанция за предмет на иска и собственото си виждане да извърши действията по чл. 145 и чл. 146 ГПК с оглед служебното начало и задълженията му по чл. 247 ГПК, като даде възможност на страните да уточнят исканията си; 4. Обвързан ли е въззивният съд от пределите на жалбата, когато не се касае за допустимост на обжалваното решение. Счита се, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като са посочени съдебни решения на състави на ВКС, копия от които са приложени.
За ответника по касация [фирма], ЕИК[ЕИК] е подаден писмен отговор на жалбата чрез процесуален представител юрисконсулт И. Г.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не са налице предпоставките за допустимост по смисъла на общото изискване за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Формулираните с изложението материалноправни въпроси не са от значение за изхода на делото, тъй като по тези въпроси въззивният съд не се е произнасял. Процесуалноправните въпроси по съществото си съставляват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения-основание за отмяна на решението като неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Непосочването на правни въпроси и неизпълнението на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е самостоятелно основание за недопускане на обжалването пред ВКС без да се разглеждат сочените допълнително основания за това. Върховният касационен съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства с касационната жалба.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV „Д” състав от 21.01.2013 г., постановено по гр. д. № 17940/2011 г. по касационна жалба на ищеца Г. Н. Д..
ОСЪЖДА Г. Н. Д. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], бл. 35 А, вх. В, ап. 78 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: