ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 788
София, 29.06.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1128 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Генова като процесуален представител на В. В. А.-Ф. от [населено място] срещу решението на Врачанския окръжен съд /В./ от 12.V.2011г. по в.гр.д. № 275/2011г.
Ответникът по касационната жалба О. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване поради липса на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. е отменил решението на Врачанския РС от 22.ІІ.2011г. по гр.д. № 4040/2010г. в осъдителните му части за разликите над 5000лв. и над 580лв. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от В. Вл.А.–Ф. срещу искове за разликата над 5000лв. до 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над 580лв. до 739лв. обезщетение за имуществени вреди от претърпяно на 31.V.2009г. счупване на десен долен крайник. Първоинстанционното решение е отменено частично и в частта за присъдените в тежест на разноски и са присъдени на страните разноски по компенсация.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че на 31.V.2009г. на 31.V.2009г. ищцата понесла травма на долен десен крайник – счупване на кост в областта на дясното ходило, попадайки в дупка на [улица]в [населено място]; улицата е собственост на ответната община по силата на чл.2 ал.1 т.5 от ЗОС, която е проявила противоправно бездействие, като не е поддържала уличното платно в изправност /без дупки/; налице е причинна връзка между бездействието и причинените на ищцата неимуществени вреди, които с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, имайки предвид възрастта на ищцата /69 години към момента на инцидента/, продължителността на търпените от нея болки и страдания докато е била един месец с гипсиран крак, както и впоследствие на балнеолечение в [населено място] баня, са в размер на 10000лв. Тъй като е установено по делото, че ищцата се е движела по уличното платно, а не по банкета /нямало тротоар/, тя не е спазила чл.108 ал.1 от ЗДвП, с което е допринесла за настъпването на вредоносния резултат; поради съпричиняването следва да й бъде присъдено обезщетение в размер на 5000лв.
В изложението на В. В. А.-Ф. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочат хипотезите по чл.280 ал.1 т.2 /тъй като се сочи незадължителна практика на ВС и на ВКС/ и т.3 от ГПК, тъй като въззивният съд се произнесъл по въпроса „допуснатите нарушения от пострадалия следва ли да бъдат в причинна връзка с настъпилия резултат, за да се намали определеното обезщетение за неимуществени вреди по силата на чл.52 от ЗЗД” в противоречие с практиката на ВКС и въпросът бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По въпроса практиката на ВКС била последователна и безпротиворечива – че нарушенията от страна на пострадалия следва да бъдат в пряка причинна връзка с настъпилия резултат, за да се намали обезщетението. Ако се приеме в случая наличие на допуснати от ищцата нарушения на правилата за движение, те не са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като няма доказателства, че от другата страна на уличното платно няма дупки и резултата е щял да бъде избегнат.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по единствения поставен от касаторката материалноправен въпрос въззивният съд, приемайки наличието на съпричиняване, а следователно и пряка причинна връзка между допуснатото от ищцата нарушение на правило за движение по пътищата и увреждането й, се е произнесъл в съответствие, а не в противоречие с представената съдебна практика, обективирана в решения № 1444/30.ХІ.1972г. по н.д. № 1214/72г. на ІІІ НО на ВС; № 13/10.VІІ.1972г. по н.д. № 697/72г. ІІІ НО на ВС; № 384/24.ІІІ.1971г. по н.д. № 242/1971г. ІІІ НО на ВС; № 2172/13.VІІ.1979г. по гр.д. № 1278/1979г. Г ГО на ВС; № 349/14.VІІ.1989г. по гр.д. № 311/1989г. ІV ГО; № 1004/25.ІХ.1971г. по гр.д. № 871/1971г. ІІІ НО; № 1086/04.Х.1971г. по н.д. № 820/1971г. ІІІ НО; № 167/19.ІІ.1970г. по н.д. № 21/70г. ІІІ НО; № 720/19.VІ.1969г. по н.д. № 611/1969г. ІІІ НО; № 312/25.05.2009г. по гр.д. № 1839/2008г. ІІ ГО на ВКС и № 315/28.V.2009г. по гр.д. № 744/2008г. на ВКС ІІ ГО. Следва да се отбележи, че в случая касаторката е следвало да релевира като основание за допускане на касационно обжалване посоченият решаващ извод на въззивния съд чрез поставянето на въпрос дали нарушението на чл.108 ал.1 от ЗДвП обосновава извод за съпричиняване на вредоносния резултат. Това, обаче, не е сторено, а, както вече бе казано, касационният съд не може служебно да извлече и разгледа въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд.
Релевираните в изложението съображения като обосновка на поставения от касаторката материалноправен въпрос като основание за допускане на касационно обжалване представляват основание за касационно обжалване, а то се подлага на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 200лв. разноски за касационното производство.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, ГО, № 249 от 12.V.2011г. по гр.д. № 275/2011г.
ОСЪЖДА В. В. А.-Ф. от [населено място] да заплати на О. В. 200лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: