О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
гр.София, 30.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. №503 /2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №461 от 18.11.2008г., постановено по ч.т.дело №477/2008г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определението на Д. окръжен съд от 29.09.2008г., постановено по т.дело №21/2008г., с което е прекратено производството по делото по предявения по чл.26 ЗЗД иск за обявяване на чл.16, ал.1 от договора за приватизационна продажба от 29.10.1999г. за недействителен. Жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно. Като предпоставка за допускане касационно обжалване на въззивното определение сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК – процесуалния въпрос за допустимостта на иска е решен в противоречие с практика на ВКС.
Ответникът по частната жалба О. Д. в писмен отговор заявява становище за оставяне в сила на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото, поради недопустимост на предявения иск, въззивният съд е приел, че е искът за обявяване на клауза от договор за нищожна / чл.26 ЗЗД/, не може да бъде предявен и разгледан като частичен, защото макар и оценяем, той не е иск за притезание. С оглед на начина на заявяване на иска, неправилно се правят доводи за не упражнено от съда задължение за даване на указание на страната за отстраняване на нередовност на исковата молба.
Въпросът за допустимост на иск за обявяване на клауза на договор за нищожна на някое от основанията по чл.26 ЗЗД, предявен като частичен, е въпрос който е обусловил решаващите изводи на съда за прекратяване на производството по делото, поради което е налице основната предпоставка за допускане касационно обжалване на въззивното определение.
За да се разгледа обаче частната касационна жалба по същество, трябва да е налице някоя от останалите три предпоставки по т.т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. В случая жалбоподателят се позовава на противоречие с практиката на ВКС по поставения процесуален въпрос.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК то трябва да е налице противоречие между разрешенията на процесуалния въпрос в обжалвания съдебен акт и разрешение на друг съд, независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. Въпросът е разрешен противоречиво от съдилищата, когато разрешението по обуславящия изхода на делото въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложение на правната норма в друго влязъл в сила съдебен акт. Разрешеният във въззивното определение правен въпрос не е в противоречие с решение №1409/13.10.2000г. постановено по гр.дело №807/2000г. на Vг.о. и ТР №142-1 от 11.11.1954г. на ОСГК, поради липсата на обективен идентитет между двата казуса. С първото решение на ВКС е даден отрицателен отговор на въпроса може ли да бъде предявен частичен иск за недействителност на договор, тогава когато тя засяга целия договор, в тълкувателното решение ВС се е произнесъл по процесуалния въпрос дали се счита за редовна искова молба, в която ищецът не е посочил доказателствата си. Решенията от 27.04.2006г. по т.дело №642/2005г. и №1716 от 23.11.2001г. по гр.дело №181/2001г. на ВКС съдържат произнасяне по въпроса за дейността на въззивния съд, когато констатира нередовност на исковата молба във въззивното производство, т.е. разрешен е въпрос различен от този по който се е произнесъл съда във въззивното определение.
Позоваването на т.4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС също не може да обоснове извод за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК защото в случая производството по делото не е прекратено поради неотстраняване на нередовност на исковата молба/ чл.100 ГПК отм/, а поради обстоятелството, че ищецът е предявил недопустим иск. Съдът следи за редовността на исковата молба и когато не отговаря на изискванията на чл.98 и чл.99 ГПК отм. е задължен да я остави без движение до отстраняването на нередовностите. Съдът следи служебно и за допустимостта на предявения иск и я прогласява за да се избегне постановяването на недопустимо съдебно решение. В конкретния случай, първоинстанционния съд се е произнесъл в рамките на заявеното от ищеца материално право, конкретизирано в съдебно заседание, поради което не е имал задължението за оставя исковата молба без движение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №461/18.11.2008г., постановено по ч.т.дело №477/2008г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: