О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№788
София, 08.07. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 485 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени от Прокуратурата на Република България чрез прокурор от Апелативна прокуратура – София и от С. д. на в. работи срещу въззивно решение № 1528/01.12.2009 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. № 1082/2009 г.
С него Прокуратурата на Република България и С. д. „П” солидарно са осъдени да заплатят на П. П. С. обезщетение от 11 000 лв. за причинени неимущесвени вреди от незаконно повдигане на обвинение за съставяне и употреба на три броя неистински частни документи в качеството му на адвокат.
Жалбите са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Обжалваемият интерес е над 1000 лв. Представили са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
П. П. С. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК за липса на основания да бъде допуснато касационно обжалване и по двете жалби. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
По касационната жалба на Прокуратурата на Република България:
Тя съдържа подробни оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационното обжалване поради противоречива съдебна практика при определяне размера на обезщетението при аналогични случаи на искове по чл. 2 ЗОДОВ.
Въпросът по чл. 280, ал. 1 ГПК, уточнен от съда, следователно е какви са критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне размера на справедливото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Той не е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложените три съдебни решения: Р-740-2004-ІV ГО ВКС, Р-23-2009-ІІ ГО ВКС, Р-383-2008-Врачански окръжен съд са постановени по искове с правно основание чл. 2, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ, но случаите не са аналогични – касае се за обвинения по различни състави на НК, продължителност на наказателното преследване и обстоятелства специфични за всеки отделен случай, имащи отношение към неимущественото увреждане и справедливото му обезщетяване.
Относно критериите, по които се определя справедливия размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД е налице и задължителна съдебна практика /ПП №4-1968-ВС РБ/, последователно съблюдавана от съдилищата в страната. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението, което в обжалваното решение е съобразено и от въззивния съд.
По касационната жалба на СДВР: В нея се съдържат твърдения за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон – чл. 5 ЗОДОВ и необоснованост – след като ищецът е юрист, то е бил наясно с неоснователността на обвинението и е можел да предположи правните последици, поради което и твърденията за претърпени неимуществени вреди са неоснователни.
В изложението е поставил въпроса за справедливостта на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД, което е извън оплакванията по касационната жалба, а и приложените съдебни решения № № 997-2008-І ГО ВКС, 936-2008-І ВКС981-2008-І ГО ВКС и 740-2004-ІV ГО ВКС, макар и постановени по чл. 2 ЗОДОВ, са при различни обстоятелства. Във всички тях, както и настоящият състав по-горе изясни, размерът на обезщетението е определен с оглед спецификата на казусите.
Всичко това дава основание да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по двете жалби.
За сторените от ответника съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, касаторите следва да заплатят общо 2010 лв.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ Допуска до касационно обжалване въззивно решение № 1528/01.12.2009 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. № 1082/2009 г. по касационните жалби, подадени съответно от Прокуратурата на Република България чрез прокурор от Апелативна прокуратура – София и от С. д. на в. работи
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България чрез прокурор от Апелативна прокуратура – София и от С. д. на в. работи да заплатят общо на П. П. С. 2010 лв. съдебно-деловодни разноски, сторени в производството пред Върховен касационен съд, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ