1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 789
София, 11.07.2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1072/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. Т., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощниците и адвокат П. Т. и адвокат Р. Д., срещу решение №10 от 26.01.2017 г. по гр. дело №33/2016 г. на Силистренския окръжен съд /неправилно озаглавено като определение/, с което не е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 53 от 11.04.2016 г. по в.гр.д. № 33/2016 г. на Силистренския окръжен съд. Прието е, че с решение № 289/03.02.2016 г. по гр.д. № 2564/2015 г. на ВКС, III г.о. е отменено решение № 21/11.02.2015 г. по гр.д. № 333/2014 г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение №504 от 16.10.2014 г. по гр.дело №1375/2014 г. на Силистренския районен съд, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.При новото разглеждане е постановено решение № 53 от 11.04.2016 г. по в.гр.д. № 33/2016 г. на Силистренския окръжен съд, с което отново е потвърдено решение №504 от 16.10.2014 г. по гр.дело №1375/2014 г. на Силистренския районен съд. С определение № 367 от 23.11.2016 год. по гр.д. № 3196/2016 г. на ВКС, IV г.о. производството е прекратено и делото е върнато на Силистренския окръжен съд за отстраняване на очевидна фактическа грешка, като се постанови надлежен диспозитив по предявените искове. В последното определение ВКС е приел, че в предходното касационно производство освен въззивното решение е отменено и решението на районния съд, което не съществува в правния мир. Решението на районния съд обаче не е отменено. Следователно не е налице очевидна фактическа грешка.
Ответникът по касационната жалба О….. – С., оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона задължителни ли са за съда, на който е върнато делото в случай на констатирана ОФГ; задължителността на дадените от ВКС указания при отмяната на въззивното решение и връщането на делото на въззивния съд за ново разглеждане отнасят ли се до материалния или и процесуалния закон, включително относно съда, който трябва да се произнесе по спора и допустимо ли е след като ВКС е дал задължителни указания за извършване на конкретни процесуални действия, съдът, на който е върнато делото за ново разглеждане да постанови съдебен акт, с който да не се съобрази с тях. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №10 от 26.01.2017 г. по гр. дело №33/2016 г. на Силистренския окръжен съд. Повдигнатите въпроси са правнорелевантни, но не са решени в противоречие с посочената практиката на ВКС Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, включително и тази, която е представена с касационната жалба. Изпълнил е задължителните указания на ВКС като по реда на чл.247 ГПК е приел, че няма очевидна фактическа грешка, защото няма несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Според представените решения на ВКС указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно, нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото те ще бъдат присъдени с решението по съществото на спора.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10 от 26.01.2017 г. по гр. дело №33/2016 г. на Силистренския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.